Tag: стихотворение

Загубанчо (стихотворение от Джани Родари)

Загубанчо (стихотворение от Джани Родари)

(превод Валери Петров) Горкият Загубанчо дотолкова загубен е, че просто губи всичко, което е за губене! Загуби апетита си, а после и пътеката, когато за лекарство го пратиха в аптеката, загуби и гласа си от песни със китарата, загуби и реда си пред касата на гарата, загуби на Спорт-тото, загуби на лотария, загуби бас на […]

Училище

Училище

  от Иван Вазов Детенце хубаво, пиленце любаво! Къде под мишница с таз малка книжица? Отивам, бабичко, макар и слабичко, книга да се уча, добро да сполуча.  

Съвет за родители

Съвет за родители

автор: Румяна Симова Не съдете децата сурово! Не натрапвайте своите цели! Те не искат от Вас наготово мъдростта на косите Ви бели! Оставете ги! – Нека се учат, сам-сами по земята да ходят! Не ги спирайте в никакъв случай! Днес, покорството не е на мода! Не ги гледайте с немия укор, който някога мразехте много! […]

За кого какво е училището (стихче от Петя Кокудева)

За кого какво е училището (стихче от Петя Кокудева)

За бухала училище е клонът. За рачето – подводните скали. Буквар е джунглата за слона. Небето е читанка за орли. Пчелиците пращец събират без междучасия дори. Синигерският час по свирене започва още от зори. Училището може да е всичко, не само сграда или чин. Защо да не е хълм, тревичка или гнездо върху комин. автор: […]

Докато си жива, мамо!

Докато си жива, мамо!

„Изповед“

„Изповед“

Защо? От мен ли пак ти се оплака. Но как? Та аз не пея вече в час. Дори звънеца трепетно не чакам – мълча и слушам. Мамо, вярвай, аз през този срок съвсем не се разсмивам във час, когато другите мълчат. Не съм необуздана, бурна, дива дори и в събота. Но някой път така ми […]

Мама ми купи днес

Мама ми купи днес

Мама ми купи днес нова книжка със картинки. Гледам я с интерес и разлиствам лист по лист. Тука зайче как играе, там лисица как го дебне. Таралеж на кълбо ще избави зайчето. Викат ме пак навън: — Хайде идвай да играем! Но без мен в този ден почват лудите игри. Гледай ти какво направих! За […]

Ревла

Ревла

от Славейко Чамурлийски Всяка сутрин от зори гледам кино без пари: плаче и се тръшка Тина срещу детската градина. Чудя й се и не знам от какво се плаши там, дето със престилки бели ни помагат кротки лели. За игри си има кът, цял рояк деца търчат и учителка — добрячка ги закриля като квачка. […]

Меца на баня

Меца на баня

от Лиана Даскалова Пукна се пролет в Балкана, станала Меца, Мецана — гледа се кална, непрана! Дръпна от клонче торбата и занарежда нещата: — Сапунче — да се измия, хавлия — да се изтрия, забрадка — да се завия. А пък за малкото мече вълнено пъстро елече! Тръгна Мецана с торбата, с мечето влезе в […]

ВЪРВИ,   НАРОДЕ   ВЪЗРОДЕНИ!

ВЪРВИ, НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ!

ВЪРВИ, НАДОДЕ ВЪЗРОДЕНИ, КЪМ СВЕТЛА БЪДНИНА ВЪРВИ, С КНИЖОВНОСТТА, ТАЗ СИЛА НОВА, ТИ ЧЕСТ И СЛАВА ПОДНОВИ! ВЪРВИ КЪМ МОЩНАТА ПРОСВЕТА! В СВЕТОВНИТЕ БОРБИ ВЪРВИ, ОТ ДЛЪЖНОСТ НЕИЗМЕННА ВОДЕН – И БОГ ЩЕ ТЕ БЛАГОСЛОВИ! НАПРЕД! НАУКАТА Е СЛЪНЦЕ, КОЕТО ВЪВ ДУШИТЕ ГРЕЙ! НАПРЕД! НАРОДНОСТТА НЕ ПАДА, ТАМ, ГДЕТО ЗНАНЬЕТО ЖИВЕЙ! БЕЗВЕСТЕН БЕШЕ ТИ, БЕЗСЛАВЕН, […]

Няма вече! (приказна поемка в стихове)

Няма вече! (приказна поемка в стихове)

от Асен Босев Панко пакост пак направи, не търпи играчки здрави. Кончето му — пак без крак. — Що го счупи, бре юнак? Панко рече и отсече: — Няма вече, няма вече! Тия думи щом издума, хвърли батковата гума; от балкона метна слона, стъпка мекото си мече. — Няма вече, няма вече! Взе на татко […]

Здравей, дядо!

Здравей, дядо!

Здравей, дядо! Днес пиша това закъсняло писмо, Години изтекоха откакто си тръгна и къщата остана разбито гнездо. Бях уплашен и не разбирах. Какво разбира едно малко дете, но помня сълзите и очите на мама, сякаш плачеше самото небе. А какво да ти кажа за баба, ти беше нейна любов и съдба и тя изведнъж сираче […]

Хитрото мишлeнце (стихотворение)

Хитрото мишлeнце (стихотворение)

от Веса Паспалеева Орехчета скрила баба във торбата, но мишле пробило дупчица в средата. Джобчето догоре пълнило мишлето, хрупкало си сладко, без да го усетят… Кога двечки, трички, кога десетина, пълната торбичка стана половина! Най-подире празна виснала торбата, смаяла се баба, ахнала, горката! Хитрото мишленце гледало зад скрина, смяло се, играло цялата година… край

Синко, чакай малко, не сега

Синко, чакай малко, не сега

Ръцете ми заети бяха през деня. Не можех да играя или да ти почета; Когато молеше и канеше ме ти, за теб минутка аз не отделих. Днес кърпих дрехите и сготвих, после прах, ти дотърча с рисунка и със весел смях и каза:“Мамо, виж каква шега!“ Аз рекох:“Синко, чакай малко, не сега“. Внимавам хубаво да […]

„Тата“

„Тата“

Скъпи тате, Аз се родих 24 години след теб, чакано, искано, плачещо, малко, непохватно, къдраво, твое момиче. Скъпи тате, Аз не присъствах, когато си драскал по стените в коридора, когато си замерял с камъчета прозореца на съседа, когато си криел чехлите на баба, когато са ти парели ушите от дърпане, когато си пишел сам бележника […]

Ще чета вечерта!

Ще чета вечерта!

от Асен Босев   Де е Дора? Пак на двора. Тича, скача без умора. От училище дойде си, двойка в книжката донесе. Залък лапна, грозде хапна и немирното момиче вън излитна като птиче. — Доре, де отиваш ти? Почини си, почети!… Вика Дора в коридора: — Ще чета вечерта! Вечерта се върна тя на уроци […]

Аз имам…

Аз имам…

(от Калина Малина) Аз имам две ръчички — две палави сестрички. Една до друга знаят самички да играят. Аз имам две краченца — две палави момченца. Те много се обичат. Едно след друго тичат. Аз имам две очички — небесни две звездички. Как чудно, чудно греят! Ту плачат, ту се смеят! Аз имам две ушенца […]

Райко Многознайко

Райко Многознайко

от Михаил Лъкатник — Знам бе, знам бе, знам бе, знам. Аз професор съм голям. Хищна птица е кълвача. Слонът двеста метра скача. На дърво расте пипера. Бяла мечка срещнах вчера. Вълците са тревопасни, а пък зайците — опасни. Гъбите са минерали с цветове като кристали. Мечките са витороги, а бизоните — двуноги. Жабите ядат […]

Бива ли така?

Бива ли така?

Ран Босилек Я кажи ми, птичко, ти ли казваш всичко, що тряба, не тряба, на мама и баба? Ти ли ме издаваш, татко да се мръщи? Ти ли ми създаваш ядовете в къщи? Ах, така ли бива? Птичко, помисли си! Ти по-малко ли си от мен пакостлива! И в праха се ровиш, и малини зобиш, […]

Юнак Иван

Юнак Иван

от Леда Милева — Бабо, бабо, где е хляба? — По-напред измий се, баба. — Имам страшен апетит, ще закуся неумит! — Я ръката ти, Иване, като дъно на тиган е! — Бабо, хляб! От глад голям тебе мога да изям! — Празни приказки! Завчас се измий, па хляб тогаз — инак виж, че на […]