Tag: стихотворение

Райко Многознайко

Райко Многознайко

от Михаил Лъкатник — Знам бе, знам бе, знам бе, знам. Аз професор съм голям. Хищна птица е кълвача. Слонът двеста метра скача. На дърво расте пипера. Бяла мечка срещнах вчера. Вълците са тревопасни, а пък зайците — опасни. Гъбите са минерали с цветове като кристали. Мечките са витороги, а бизоните — двуноги. Жабите ядат […]

Бива ли така?

Бива ли така?

Ран Босилек Я кажи ми, птичко, ти ли казваш всичко, що тряба, не тряба, на мама и баба? Ти ли ме издаваш, татко да се мръщи? Ти ли ми създаваш ядовете в къщи? Ах, така ли бива? Птичко, помисли си! Ти по-малко ли си от мен пакостлива! И в праха се ровиш, и малини зобиш, […]

Юнак Иван

Юнак Иван

от Леда Милева — Бабо, бабо, где е хляба? — По-напред измий се, баба. — Имам страшен апетит, ще закуся неумит! — Я ръката ти, Иване, като дъно на тиган е! — Бабо, хляб! От глад голям тебе мога да изям! — Празни приказки! Завчас се измий, па хляб тогаз — инак виж, че на […]

Хвалил ми се Данчо!

Хвалил ми се Данчо!

от Асен Босев Хвалил ми се Данчо, Данчо мързеланчо: — Кой е като мен чист и пременен! Дрешките ми — прани, прани са от лани. Мил съм си главата лятос на реката. Ноктите не режа да съм като ежа. А носа за здраве трия го с ръкави! Хвалил ми се Данчо, Данчо мързеланчо: — Кой […]

Буквите обичай!

Буквите обичай!

ЩЕ ЗАПОЧНА С БУКВА „А” ДА МИ ТРЪГНЕ ПО ВОДА! С БУКВИЧКИТЕ „Б” И „В” ПО-НАТАТЪК ЩЕ ВЪРВЯ ЩЕ МЕ ВОДИ БУКВА „Г” НА РАЗХОДКА ДО БРЕГА А С ЧАДЪРЧЕТО НА „Д” НЯМА СТРАШНО ПОД ДЪЖДА ЩЕ МИ КАЖЕ БУКВА „Е”: „ТИ БЪДИ ДОБРО ДЕТЕ!” А СЪС ПОМОЩТА НА „Ж” ПО-ДОБРЕ ЩЕ СЕ ДЪРЖА ЗА […]

Ако можем да видим отново този свят със очи на дете

Ако можем да видим отново този свят със очи на дете

Ако можем да видим отново този свят със очи на дете, как ще паднат омразни оковите, и ще зърнем, че има небе – там над нас, вероятно високо, а пък точно на детска ръка разстояние – с много посоки, но зовящи във точка една… Ще преминем през много забрани, ще прескочим безброй правила, ще лекуваме […]

Бебе (стихотворение)

Бебе (стихотворение)

от Цветан Ангелов Имаме бебенце — наша сестричка, мамина мила, добра дъщеричка! С тънко вратленце, с чипо носленце. Рита с крачета, шари с очета. То е на месец и няколко дни. То е повито сега в пелени. Има си шапчица — люляков цвят. Няма по-хубаво в целия свят! Само че… то не разбира сега ни […]

Мечо готви се за сън

Мечо готви се за сън

от Димитър Спасов С бели внучки веселушки Баба Зима шета вън. Хапнал си медец и крушки, Мечо готви се за сън. Седнал на леглото меко, той с прозявка гледа как във гората леко, леко пада пухкавият сняг. И с въздишка Мечо рече: — Слънчо драг, къде се скри? Вън за мене няма вече ни разходки, […]

Спи под храста Дългоушко

Спи под храста Дългоушко

(Приспивна песен) Спи под храста Дългоушко, спят бъбривите вранушки, спят, отпуснали крилцата, птиченцата във гнездата… Катеричките игриви спят на клонките бодливи. Спят вълчета, спят мечета. Спи хитрушата лисица, спят послушните децица. Тихо-тихо-тишина… Спи и кръглата луна!  

Доктор Лиса

Доктор Лиса

от Радой Киров   Най-хитрата от хитрите лисици в гората на една табела писа: „Преглеждам и лекувам болни птици! — Доктор Лиса“. А тука бяха болни не един и двама. И почна Лиса работа голяма.   Прегледа в своя кабинет подред: едно врабче със счупено крилце, един сокол със страшен главобол, една нещастна врана със […]

Щъркел

Щъркел

Щъркел шарен, дългокрак, я затракай трак-трак-трак. Щъркел шарен, дългокрак, я затракай трак-трак-трак. Щъркеле, дългокрак, я затракай трак-трак-трак. Щъркеле, дългокрак, я затракай трак-трак-трак. Бягам в топла, аз, страна – там намирам си храна. Бягам в топла, аз, страна – там намирам си храна. На-на-на, на-на-на, там намирам си храна. На-на-на, на-на-на, там намирам си храна. И […]

Поспалив, но вежлив

Поспалив, но вежлив

Стихотворение от Ангелина Жекова   Ежко Бежко се успал, с поздравите закъснял. — Добро утро, Дългоушко! — Вече обед стана, душко. — Добър ден! — на Мечо рече. — Беше ден, сега е вечер! Ежко Бежко се навъси: — Дните станали са къси… Не обичам да съм лош — ще ви кажа „Лека нощ!“   […]

При мама и при татко

При мама и при татко

от Чичо Стоян Колко мило, колко сладко е при мама и при татко! Те за нас се много трудят, те за нас се рано будят. Щом очите си отворим, със кого ще заговорим? С нашта мама, кротка, мила, със зората подранила. Тихо татко да събуди да отиде да се труди да печели и набави дрехи […]

Сънла (стихотворение)

Сънла (стихотворение)

от Дора Габе Сънла, сънла, сънлива, презглава се завива, ясно слънце изгряло, на нея се присмяло: „Дали ми е момиче, или ми е момченце, отвънка се подало едно босо краченце. И то ми е глупаво, нито вижда, ни чува — дали ми е заспало, или ми се преструва! Дайте да го огреем, да му светне […]

Рокличката пак съдрана

Рокличката пак съдрана

от Калина Малина   Месечинко виторога, светлолика, дяволита, що ме гледаш толкоз строго? Да не би да си сърдита?   Рокличката си съдрана щом погледнах, зле ми стана. Знам си — бой голям ме чака. Не аз — крив е котарака.   Затова си легнах рано. Утре рано пак ще стана — да я кърпя, […]

Баба и внуче

Баба и внуче

Автор:  Васил Ив. Стоянов   Баба внучето приспива и му пее тя сънлива: — Нанкай, внуче, Сънчо дойде из горица да те води. Там играй ти, колко щеш, мило, тъй ще порастеш.   Баба клюма, клюма, пя, после сладичко заспа. Внучето се понадигна и на баба песен викна: — Нанкай, бабо, Сънчо дойде из горица […]

Ученик (стихотворение)

Ученик (стихотворение)

от Елисавета Багряна — Ето на̀, порасна, ученик си вече — радостна и горда, мама днес ми рече. Примерен да бъдеш цялата година. Да четеш, да пишеш мирничко на чина. Да не се задяваш с другите дечица. Ще ти давам всяка сутрин по мекица. Всичкото добре е, дето казва мама, но една ме плаши тук […]

Есен

Есен

от Елисавета Багряна   Есен подранила, много си ни мила с гроздето в лозята, с делвите в мазата.   Но не бързай много, не плаши ни строго — рано е за зима — толкоз време има!…   Вятърът, що прати, клоните разклати, листите отрони, птичките прогони.   Много се страхуват тука да зимуват, литнаха на […]

Чанта за утре

Чанта за утре

от Марко Ганчев Браво чедо, няма липсваща тетрадка: всичко по програма — в първата преградка! Сместил си пергела, сместил си и блока. С право съм ти взела чанта по-дълбока. Леле, ще те смажат нотите, чертежът. Милото, багажът колко му е тежък! Олеле, и прашка в другата преградка! И стрела с опашка и перо на патка! […]

Слънчоглед и Слънце

Слънчоглед и Слънце

детско стихче   Слънчо гледа, Слънчо гледа, грейнал от небето: слънчогледа, слънчогледа цъфнал е в полето!   Слънчо гледа слънчогледа: слънце сред полето! Слънчогледът Слънчо гледа: слънчоглед в небето!   Себе си ли Слънчо гледа или гледа слънчогледа? Слънчо гледа слънчогледа. Слънчогледът Слънчо гледа.   Снимка: Първите седем