Да, те са слънцето в живота ни. Но и понякога – ураган от трохи, капризи и мистериозни мокри петна. Малките деца имат удивителната способност да съчетават ангелско излъчване с пълна къщна разруха. И докато в момента може да ви се струва, че полудявате, знайте: след време точно тези малки „вбесяващи“ навици ще ви липсват. Е, някои от тях.
Ето ги нашите любими:
1. Слагам чорапите си… където и да е!
На масата. Под възглавницата. В тенджерата с капака. Един ден учените ще открият защо чорапите на децата мигрират с такава мистериозна логика. Дотогава – носете си резервни по джобовете.
2. Пак казвам „мамо“ – 837 пъти в минута
Мамо! Мамо! МАМО! Има ли по-сладка дума? А има ли начин да я заглушим поне за 3 минути, докато си сипем кафе? Няма. Приемете го. Поне знаете, че сте им всичко. Буквално.
3. Пак ще ям само паста. Без сос. Без нищо. Само паста.
До вчера ядеше броколи с апетит на готвач от „Мастършеф“. Днес? Яде само сухи макарони във формата на динозаври. Утре? Никой не знае. Децата обичат рутината. Докато не я намразят.
4. Обичам да натискам копчета. ВСИЧКИ.
Диспенсъри за сапун. Копчетата на асансьора. „Изключи“ на пералнята точно на 90%. Магията на бутоните е необяснима. Като магнит за детски пръстчета, особено когато има огромна табела „НЕ НАТИСКАЙ“.
5. „Сам ще си го направя!“ – казано 2 секунди преди да разлее всичко
Сам ще си сипе сок. Сам ще си закопчее якето. Сам ще си построи ракета от чинии. Този ентусиазъм е прекрасен. А и никога не е излишно да държите кърпички под ръка. Винаги.
6. Играчки. В банята. В кухнята. В хладилника.
Няма място в дома, което да не е подходящо за игра. Тоалетната чиния? Перфектният дом за пингвина. Казанчето? Тайна лаборатория. Само истинските майстори могат да готвят с една ръка, а с другата да вадят лего от мивката.
7. „Не обичам това!“ – преди да го е опитал дори
Кръглото е съмнително. Зеленото е подозрително. Всичко ново е враг номер едно. „Не ми харесва“ идва с такъв авторитет, все едно сме поднесли каша от пирони. Две хапки по-късно – чинията е празна, а вие сте още в шок.
? Бонус: те са такива, каквито трябва да бъдат
Да, малките понякога са шумни, хаотични и непредсказуеми. Но точно в тези уж „досадни“ неща се крие магията на детството. След години няма да си спомняте колко чорапа сте прибирали от пода, но ще си спомняте смеха, мириса на бисквити в косите им и въображението, което прави от една кашонена кутия – замък.
Честит ви хаос, родители!
