Стихотворения

Съвет за родители

Съвет за родители

автор: Румяна Симова Не съдете децата сурово! Не натрапвайте своите цели! Те не искат от Вас наготово мъдростта на косите Ви бели! Оставете ги! – Нека се учат, сам-сами по земята да ходят! Не ги спирайте в никакъв случай! Днес, покорството не е на мода! Не ги гледайте с немия укор, който някога мразехте много! […]

Пет стихчета за Новата година

Пет стихчета за Новата година

За Нова Година Елисавета Багряна Честита ви Нова година, дечица, честита за нас нека бъде! Над вашите мънички светли главици Бог радост без край да отсъди! Вас чакат подаръци, сладки, играчки, елхи с разноцветни свещички, накичени с шарени книжки сурвачки, и с орехи пълни торбички. Бъдете безгрижни, доволни и свежи, по цял ден играйте на […]

Открито писмо на Астрид Линдгрен за живота и творчеството й

Открито писмо на Астрид Линдгрен за живота и творчеството й

Астрид Линдгрен е родена в град Вимербю на 14 ноември 1907 г. в стара червена къща, заобиколена от ябълкови дръвчета и израства в Смоланд, Швеция. Тя е второто дете в семейството. Много от книгите й са свързани с детството, прекарано в малко стопанство край Вимербю, или със семейството й: бащата Самуел Аугуст Ериксон, майката Хана, по-големия брат Густав и малките сестри Стина […]

Лягай рано, ставай рано (стихче от Христо Джонев)

Лягай рано, ставай рано (стихче от Христо Джонев)

Слънцето се скри в морето. Спряха детските игри и звездици на небето пламнаха като искри. Кой ли в тъмното почука? Никой няма вече вън… Сънчо е дошъл и тука, с песен кани те за сън. Лягай рано, ставай рано, бързо ти да порастеш, като бате си да станеш, чудни книжки да четеш. автор: Христо Джонев

За кого какво е училището (стихче от Петя Кокудева)

За кого какво е училището (стихче от Петя Кокудева)

За бухала училище е клонът. За рачето – подводните скали. Буквар е джунглата за слона. Небето е читанка за орли. Пчелиците пращец събират без междучасия дори. Синигерският час по свирене започва още от зори. Училището може да е всичко, не само сграда или чин. Защо да не е хълм, тревичка или гнездо върху комин. автор: […]

Изгонени от час (стихотворение)

Изгонени от час (стихотворение)

Петя Дубарова 06.05.1977 Изгониха ни – бяхме невъзможни. Смехът ни бе решил да ни е враг – избухна между тестовете сложни, разрошен и подкупващ. Даже как завързваше добрите химикалки с невидими конци, вълнуващ, син и смеехме се просто не разбрали, че не е лодка синият ни чин, че и часовникът не е палячо със смешен […]

Докато си жива, мамо!

Докато си жива, мамо!

Всичко (стихотворение)

Всичко (стихотворение)

от Блага Димитрова Имаш младост и хубост. Цялата си една усмивка. Даже дърветата те харесват и те прегръщат със сенките си. Рамото ти изгрява като новолуние. После – като пълнолуние. И догде се озърнеш – нямаш младост и хубост. Какво ти остава? Имаш любим и нежност. Цялата си една тръпка. Стъпваш по звездният свод с […]

Тече, всичко тече (текст и видео)

Тече, всичко тече (текст и видео)

от Миряна Башева Тече, всичко тече времето няма бряг и ни влече. Няма как. И тъй — всяко момче всъщност е бъдещ мъж, поет или моряк. Всеки малък мъж мечтае миг поне да е силен и сам. А моретата не са до колене — дори на голям. Растем и пак ще растем, но заедно с […]

Кой в беда помага?

Кой в беда помага?

от Галина Златина Кой в горичката се мае на гърба с къщурка? Отговора всеки знае — баба Костенурка. Но не щеш ли, тя се спъна, тупна във дерето със гърбина към земята и с крака в небето. Зърнаха от клонест дъб две палави врабчета как обърната на гръб маха със крачета. Литнаха Чирик и Чик […]

ВЪРВИ,   НАРОДЕ   ВЪЗРОДЕНИ!

ВЪРВИ, НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ!

ВЪРВИ, НАДОДЕ ВЪЗРОДЕНИ, КЪМ СВЕТЛА БЪДНИНА ВЪРВИ, С КНИЖОВНОСТТА, ТАЗ СИЛА НОВА, ТИ ЧЕСТ И СЛАВА ПОДНОВИ! ВЪРВИ КЪМ МОЩНАТА ПРОСВЕТА! В СВЕТОВНИТЕ БОРБИ ВЪРВИ, ОТ ДЛЪЖНОСТ НЕИЗМЕННА ВОДЕН – И БОГ ЩЕ ТЕ БЛАГОСЛОВИ! НАПРЕД! НАУКАТА Е СЛЪНЦЕ, КОЕТО ВЪВ ДУШИТЕ ГРЕЙ! НАПРЕД! НАРОДНОСТТА НЕ ПАДА, ТАМ, ГДЕТО ЗНАНЬЕТО ЖИВЕЙ! БЕЗВЕСТЕН БЕШЕ ТИ, БЕЗСЛАВЕН, […]

Във вълшебната гора: Горската детска градина

Във вълшебната гора: Горската детска градина

от Атанас Цанков 1 С дъх на здравец и тинтява рано утрото изгрява. Татковци и майки стават къщичките си оправят и повеждат за ръчица мъничките си дечица. Спират под една калина – тук е детската градина! Вътре шета Рунтавелка – тяхната любима лелка. А отвън – добра, засмяна – чака госпожа Лисана. Вълчо бил на […]

Мама ми купи днес

Мама ми купи днес

Мама ми купи днес нова книжка със картинки. Гледам я с интерес и разлиствам лист по лист. Тука зайче как играе, там лисица как го дебне. Таралеж на кълбо ще избави зайчето. Викат ме пак навън: — Хайде идвай да играем! Но без мен в този ден почват лудите игри. Гледай ти какво направих! За […]

Ревла

Ревла

от Славейко Чамурлийски Всяка сутрин от зори гледам кино без пари: плаче и се тръшка Тина срещу детската градина. Чудя й се и не знам от какво се плаши там, дето със престилки бели ни помагат кротки лели. За игри си има кът, цял рояк деца търчат и учителка — добрячка ги закриля като квачка. […]

Меца на баня

Меца на баня

от Лиана Даскалова Пукна се пролет в Балкана, станала Меца, Мецана — гледа се кална, непрана! Дръпна от клонче торбата и занарежда нещата: — Сапунче — да се измия, хавлия — да се изтрия, забрадка — да се завия. А пък за малкото мече вълнено пъстро елече! Тръгна Мецана с торбата, с мечето влезе в […]

История с гатанки

История с гатанки

от Асен Босев В тази весела история за едно ще се говори, а… който по-добре внимава, другото ще отгадава. Крачи крокодил по двора, кукурига на стобора. Пляс-пляс, пляска там с крилете, ко-ко… кой е, отгатнете? Да, петел, а не козел. Но веднъж козел пък взел, та се метнал на черница. Там превърнал се на птица, […]

Няма вече! (приказна поемка в стихове)

Няма вече! (приказна поемка в стихове)

от Асен Босев Панко пакост пак направи, не търпи играчки здрави. Кончето му — пак без крак. — Що го счупи, бре юнак? Панко рече и отсече: — Няма вече, няма вече! Тия думи щом издума, хвърли батковата гума; от балкона метна слона, стъпка мекото си мече. — Няма вече, няма вече! Взе на татко […]

Братчета юначета

Братчета юначета

от Ангелина Жекова Кой в гората там снове? Мецините синове Клепоушко и Мецанко. Тръгнали са рано-ранко, та с медец и круши гнили да събират нови сили. — Клепоушко, странен звук носи се от онзи бук, някой ни следи коварно! — Чуй, кълвачът е навярно. Чисти старите дървета. Не общува той с мечета. — Клепоушко, виж […]

Три стихотворения за 3-ти март

Три стихотворения за 3-ти март

Трети март от Атанас Стоянов Трети март! Трети март! Чакан празник, свята дата. Трети март! Трети март! Ден рожден на свободата. Спомня си Балкана пак за огньовете хайдушки и за славните братушки, тръгнали от Волга чак, с богатирските си пушки да прогонят злия враг. Трети март! Трети март! В мир народът ни добрува. Трети март! […]

„История с Мечо, с патоци и с Лиса – история, дето съвсем ще ви слиса”

„История с Мечо, с патоци и с Лиса – история, дето съвсем ще ви слиса”

от Огнян Герджиков Имала мама Мецана Син хубавец и юнак. Китната горска поляна Ласкаво мами го пак. Палав е малкият син. Впуска се в луда игра. И не усети самин Как е в гъста гора. Всеки ще каже: „Голяма беда Нашето мече сега сполетя.“ Ала мечочето има глава, Само че с бръмбари пълна е тя. […]