Стихотворения

Няма вече! (приказна поемка в стихове)

Няма вече! (приказна поемка в стихове)

от Асен Босев Панко пакост пак направи, не търпи играчки здрави. Кончето му — пак без крак. — Що го счупи, бре юнак? Панко рече и отсече: — Няма вече, няма вече! Тия думи щом издума, хвърли батковата гума; от балкона метна слона, стъпка мекото си мече. — Няма вече, няма вече! Взе на татко […]

Братчета юначета

Братчета юначета

от Ангелина Жекова Кой в гората там снове? Мецините синове Клепоушко и Мецанко. Тръгнали са рано-ранко, та с медец и круши гнили да събират нови сили. — Клепоушко, странен звук носи се от онзи бук, някой ни следи коварно! — Чуй, кълвачът е навярно. Чисти старите дървета. Не общува той с мечета. — Клепоушко, виж […]

Три стихотворения за 3-ти март

Три стихотворения за 3-ти март

Трети март от Атанас Стоянов Трети март! Трети март! Чакан празник, свята дата. Трети март! Трети март! Ден рожден на свободата. Спомня си Балкана пак за огньовете хайдушки и за славните братушки, тръгнали от Волга чак, с богатирските си пушки да прогонят злия враг. Трети март! Трети март! В мир народът ни добрува. Трети март! […]

„История с Мечо, с патоци и с Лиса – история, дето съвсем ще ви слиса”

„История с Мечо, с патоци и с Лиса – история, дето съвсем ще ви слиса”

от Огнян Герджиков Имала мама Мецана Син хубавец и юнак. Китната горска поляна Ласкаво мами го пак. Палав е малкият син. Впуска се в луда игра. И не усети самин Как е в гъста гора. Всеки ще каже: „Голяма беда Нашето мече сега сполетя.“ Ала мечочето има глава, Само че с бръмбари пълна е тя. […]

Хитрото мишлeнце (стихотворение)

Хитрото мишлeнце (стихотворение)

от Веса Паспалеева Орехчета скрила баба във торбата, но мишле пробило дупчица в средата. Джобчето догоре пълнило мишлето, хрупкало си сладко, без да го усетят… Кога двечки, трички, кога десетина, пълната торбичка стана половина! Най-подире празна виснала торбата, смаяла се баба, ахнала, горката! Хитрото мишленце гледало зад скрина, смяло се, играло цялата година… край

Маца-Писана (стихотворение броилка)

Маца-Писана (стихотворение броилка)

              от Галина Златина Една писана реши този път на закуска. Две сиви-страхливи мишлета да схруска. Три квачки веднага повикаха охраната. Четири петлета на поста си застанаха. Пет зайчета вратата на зайчарника залостиха. Шест палави козлета рогцата си наостриха. Седем прасенца квикнаха: „Маца приближава!“ Осем гъски глупави питаха: „Какво […]

Синко, чакай малко, не сега

Синко, чакай малко, не сега

Ръцете ми заети бяха през деня. Не можех да играя или да ти почета; Когато молеше и канеше ме ти, за теб минутка аз не отделих. Днес кърпих дрехите и сготвих, после прах, ти дотърча с рисунка и със весел смях и каза:“Мамо, виж каква шега!“ Аз рекох:“Синко, чакай малко, не сега“. Внимавам хубаво да […]

7 любими зимни истории

7 любими зимни истории

Снежен човек   На пързалката   Житената питка Замръзналото езеро (приказка)   Снежинката   Снежният човек и Панталей   Под снега  

Снежен човек

Снежен човек

                      от Галина Златина И голям съм, и дебел, ала никак не съм смел! Страх ме е от крокодила и от грозната камила. Ако срещна гривест лъв, знам, че ще избягам пръв. Те във Африка живеят, затова не ходя в нея! Но дали пък тука […]

На пързалката

На пързалката

от Елисавета Багряна — Ах, каква пързалка има, Анче, тази зима! — каза бате със въздишка, уж четеше книжка. И измъкнахме се двама, без да види мама. Ванка, Сашко, Милка, Гого — смях и глъч до бога! Кой с кънките, кой с обуща по леда се спуща. В нашата шейна пък има място за петима. […]

7 любими стихчета за зимата

7 любими стихчета за зимата

Ех, че време! Ех, че сняг! от Георги Авгарски  Над тополки, над ели ситен сняг вали, вали и рекичката бъбрива в снежен, нежен пух се скрива. През долчини, през била Баба Зима е дошла. Бяла зима ветровита, мило кима и ни пита: — Имате ли вече всички ръкавички и шейнички? А ушанки и ботушки, да […]

На махлата котките

На махлата котките

от Гео Милев Събрали се котаците, писаните и маците от цялата махла: мяу… мя…! Днес има пуйка печена, на мръвчици насечена — крак, шийка и крила… И сладък дъх подушили, гърлата си отпушили, събрали се отвред — и през плет, и през врата катерят се, провират се и гладни — гладно взират се с разтворени […]

Ще чета вечерта!

Ще чета вечерта!

от Асен Босев   Де е Дора? Пак на двора. Тича, скача без умора. От училище дойде си, двойка в книжката донесе. Залък лапна, грозде хапна и немирното момиче вън излитна като птиче. — Доре, де отиваш ти? Почини си, почети!… Вика Дора в коридора: — Ще чета вечерта! Вечерта се върна тя на уроци […]

Две калинки

Две калинки

детско стихче от Йордан Друмников Две калинки с пъстри пелеринки под дъжда вървели, песничка си пели: „Тра-ла-ла-ла-ли нека да вали! От дъждеца, ах, нас не ни е страх!“ Две калинки, пъстри балеринки, под дъжда танцували, пели и лудували. край

Баба Костенурка

Баба Костенурка

от Николай Соколов   Баба Костенурка взела пъстра хурка, седнала, запрела прежда за фланела. Прела, недопрела, взела мотовила… Вила, недовила, фланела заплела… Плела, недоплела, фланела скроила… Шила, недошила, фланела запрала… Прала, недопрала, в шипка я забола… Шипка се навела, бабата убола. Баба Костенурка взела пъстра хурка, три дни шипка била, кости й строшила… И от […]

Хей, приятелю…

Хей, приятелю…

от Недялко Йорданов Таз история добра стана в старата гора. Имаше едно момче с много весело гласче. Пееше то нощ и ден този тъй познат рефрен: „Хей, приятелю, здравей! Мойта песничка запей! Тя е нужна и дори прави хората добри.“ Но веднъж един крадец хвана малкия певец. И остави го в нощта със запушена уста. […]

Панчо Повлеканчо

Панчо Повлеканчо

от Асен Босев (от сборника „Не правете като тях, да не ставате за смях“) Ставай, Панчо, мамин Панчо, чуй, часовникът звъни! Бавно Панчо Повлеканчо се обръща настрани. Мръщи се и се прозява, понаема се да става — стане, легне, стане, легне, па полека се протегне! Пак дочува майчин глас: — Ставай, че минава час! Става […]

Аз имам…

Аз имам…

(от Калина Малина) Аз имам две ръчички — две палави сестрички. Една до друга знаят самички да играят. Аз имам две краченца — две палави момченца. Те много се обичат. Едно след друго тичат. Аз имам две очички — небесни две звездички. Как чудно, чудно греят! Ту плачат, ту се смеят! Аз имам две ушенца […]

Райко Многознайко

Райко Многознайко

от Михаил Лъкатник — Знам бе, знам бе, знам бе, знам. Аз професор съм голям. Хищна птица е кълвача. Слонът двеста метра скача. На дърво расте пипера. Бяла мечка срещнах вчера. Вълците са тревопасни, а пък зайците — опасни. Гъбите са минерали с цветове като кристали. Мечките са витороги, а бизоните — двуноги. Жабите ядат […]

Бива ли така?

Бива ли така?

Ран Босилек Я кажи ми, птичко, ти ли казваш всичко, що тряба, не тряба, на мама и баба? Ти ли ме издаваш, татко да се мръщи? Ти ли ми създаваш ядовете в къщи? Ах, така ли бива? Птичко, помисли си! Ти по-малко ли си от мен пакостлива! И в праха се ровиш, и малини зобиш, […]