от Славейко Чамурлийски
Всяка сутрин от зори
гледам кино без пари:
плаче и се тръшка Тина
срещу детската градина.
Чудя й се и не знам
от какво се плаши там,
дето със престилки бели
ни помагат кротки лели.
За игри си има кът,
цял рояк деца търчат
и учителка — добрячка
ги закриля като квачка.
Боже, глупаво дете!
Нека! То ще порасте.
И тогаз ще плаче Тина,
но за детската градина.
край
