НЕ БЪРЗАЙ, ДЕТЕТО МИ,
НЕ БЪРЗАЙ ДА СТАВАШ ГОЛЯМА!
ЗНАМ, ПРЕПУСКА СЪРЦЕТО ТИ –
ДА ПОРАСНЕШ ТЪРПЕНИЕ НЯМАШ.
ТОЗИ СВЯТ ТЕ ПРИВЛИЧА
ДА СЕ ВТУРНЕШ В БЕЗБРОЙ ПОСОКИ.
И МЕЧТАЕШ ДА ТИЧАШ
НЕПОКОРНА, БЕЗ СТРАХ ОТ ВИСОКОТО.
И СЪНУВАШ ПЪТЕКИ
БЕЗ ДОСАДНИ СТЕНИ И БЕЗ ГРАНИЦИ,
ЗА ДА НОСИШ ПО-ЛЕКО
СВОЙТА КРЕХКА МОМИЧЕШКА РАНИЦА.
ЧЕ Е ТОЛКОВА ТЕЖКО
НЯКОЙ ВСЕ ДА ТИ ДАВА СЪВЕТИ,
ДА ТЕ ПАЗИ ОТ ГРЕШКИ,
ДА НАПОМНЯ: „ЕЛА СИ ПО СВЕТЛО!“
ОГЛЕДАЛОТО СВЕТИ,
ЩОМ ЗАСТАНЕШ ПРЕД НЕГО, ПРИНЦЕСО!
НО НЕ БЪРЗАЙ ДЕТЕТО МИ,
ДА ЗАТВАРЯШ ВРАТАТА НА ДЕТСТВОТО!
НЯКОЙ ДЕН ЩЕ УЗНАЕШ –
СВЕТЪТ Е ДАЛEЧ ПО-РАЗЛИЧЕН
ОТ ДЕТСКАТА СТАЯ,
ОЦВЕТЕНА С МОЛИВ И БОИЧКИ.
НЯКОЙ ДЕН ЩЕ ПОРАСНЕШ
И ЩЕ СТАНЕШ СЪВСЕМ ГОЛЯМА.
ТИ ЩЕ БЪДЕШ ПРЕКРАСНА!
АЛА АЗ ЩЕ СЪМ СТАРА ТОГАВА.
ЦЕЛУВАМ ТЕ: МАМА.
Петранка Божкова
