Една сутрин Зайо Байо срещнал Лиса сред гората.
— Кума Лиске — рекъл Зайо, — иска ми се да подойда тия дни при теб на гости.
— Не ти трябва, Зайо Байо! Котаран при мен живее. Какъвто е лош и страшен — къс по-къс ще те раздърпа!
Уплашил се Зайо Байо. Кого видял, кого срещнал — все за котака разказвал.
Чули за тоя звяр страшен Кумчо Вълчо, Баба Меца, дългомуцунест Глиганчо. Заедно със Зая Бая сдумали се една заран да поканят на трапеза котарака с Кума Лиса. По-отблизо да го видят.
— Аз месото ще приготвя за трапезата богата! — обадил се Кумчо Вълчо.
— Аз пък цвекло и картофи ще изровя за софрата! — силно изгрухтял Глиганчо.
— Аз мед сладък ще домъкна! — рекла рунтава Мецана.
— Аз пък моркови и зеле! — най-подир добавил Зайо.
И разтичали се всички. Гозби почнали да готвят. Кога всичко пригласили, пак на съвет се събрали. Питали се един друг кой гостите да покани.
— Аз не мога — рекла Меца. — Каквато съм тежкокрака, ако Котаран ме погне, с бяг не мога се избави!
— И мен за бяг не ме бива! — одумал се и Глиганчо.
— Аз пък стар съм и не видя — рекъл Вълчо и въздъхнал. — Нека иде Зайо Байо!
Престрашил се Зайо Байо. Тръгнал гостите да кани. Стигнал Лисината къща и почукал на вратата. Подала се Кума Лиса.
— Кого търсиш, Зайо Байо?
— Добър ден ти, Кума Лиске! Много здраве от Мецана, от Кум Вълча и Глигана! Днес трапеза нагласихме, та дойдох да ви поканя — теб и твоя Котаранчо…
— Ний на гости рядко ходим — отговорила кумата. — Ала щом сте пригласили, ще ви дойдем. Но послушай! Щом ни видите, че идем, да се скрийте кой де може! Котаран е лош и страшен! Къс по-къс ще ви раздърпа!
Хукнал назад Зайо Байо и отдалеч се провикнал:
— Крийте се кой дето може! Котаран е лош и страшен, къс по къс ще ни раздърпа!
Още Зайо не издумал, Баба Меца се покачва на едно дърво високо. Вълчо в храстите се мушнал. Зайо зад гнил дънер скрил се, а Глигана — под софрата.
Котаран и Кума Лиса до трапезата пристигат. Щом месото помирисал, Котаран очи изблещил. Зафучал и взел да лапа. Лапал, лапал — до насита. Па изтегнал се доволен и замъркал…
През туй време под софрата комар ощипал Глиганча и той, без да ще, помръднал. Котаран веднага скочил. Помислил, че мишка шава. Хвърлил се и стиснал силно за опашката Глигана. Рипва той с всичка сила. Бяга, душа да спасява. Котаран от страх настръхнал. Изфучал назад отскочил и за миг се покатерил на дървото при Мецана. Тя се стресва и цоп — долу: право върху Кумча Вълча…
Хуква Меца, хуква Вълчо, а след тях и Зайо Байо. Стигат Глигана в гората и на бяг ударват всички. Бягали те, без да спират, цели три дни и три нощи. Най-подире се запрели. Зайо дъх поел и рекъл:
— Пред какви не страхотии аз юнашки съм излизал, ала такъв звяр нечуван до ден-днешен не бях срещал. Право казва Кума Лиса. Тоя Котаран ни слиса!
Зона за деца
приказка, Котаран, Ран Босилек
