от Асен Босев
Де е Дора?
Пак на двора.
Тича, скача
без умора.
От училище дойде си,
двойка в книжката донесе.
Залък лапна,
грозде хапна
и немирното момиче
вън излитна като птиче.
— Доре, де отиваш ти?
Почини си,
почети!…
Вика Дора
в коридора:
— Ще чета
вечерта!
Вечерта се върна тя
на уроци налетя.
Кой предмет,
кой предмет
да започне
най-напред?
В преумора
пише Дора,
уж дели,
а пък изважда.
Тук-там буквите изяжда
и наместо снежен склон
тя написва
нежен слон!
Уж уроците чете,
а в едно се сливат те
и какво се получава? —
В Лом… пасе… глаголът… крава!
Дрямката надви —
пребори я
над урока
по история.
— Лека нощ.
Приятен сън!… —
И в съня си
пак е вън.
Но на сутринта —
уви —
нещо в час не й върви.
Пак в задача
се заплита —
вместо метър
пише литър.
На урока по история
за глаголите говори,
в час по български език
реч държи за Телериг.
Ех, че тежко, ех, че мъка —
всичко в нея се обърка!
край
