Ран Босилек
Имало едно време една бедна вдовица. Тя си имала едно-едничко момченце. Разболяла се вдовицата. Тръгнало момчето да работи, та да прехранва болната си майка. Една вечер момчето се връщало от работа. По пътя застигнало деца. Децата биели кученце.
— Защо биете кучето? — попитало момчето.
— Защото ни се бие! — отвърнали децата.
— Дайте ми го!
— Ти какво ще ни дадеш?
— Каквото искате!
— Дай ни парички, да си купим халвица!
Момченцето дало парите, що било спечелило през деня, взело кученцето и се прибрало при майка си.
— Мамо — рекло то, — каквото спечелих през деня, дадох го да отърва от бой това кученце. Нищичко не купих за ядене.
— Добре си направил, синко — отговорила майката. — Тази вечер можем и гладни да си легнем. Погледни как се радва кученцето!
След няколко деня момчето пак се връщало от работа. Гледа: две момчета мъчат едно котенце.
— Дайте ми това котенце! — рекло момчето. — Стига сте го мъчили.
— На ти го — казали лошите момчета. — Ама дай ни парички, да си купим бозица!
Момченцето им дало каквото спечелило през деня. Взело котенцето. Занесло го в къщи.
— Отде взе това котенце? — попитала го майка му. Момченцето отговорило:
— Мъчеха го лоши момчета. Дадох им парите, що спечелих днес, и го отървах.
— Добре си направил, синко — казала майката.
