от Лиана Даскалова
Пукна се пролет в Балкана,
станала Меца, Мецана —
гледа се кална, непрана!
Дръпна от клонче торбата
и занарежда нещата:
— Сапунче — да се измия,
хавлия — да се изтрия,
забрадка — да се завия.
А пък за малкото мече
вълнено пъстро елече!
Тръгна Мецана с торбата,
с мечето влезе в реката.
Ни със сапун се е мила,
ни със хавлия се трила,
нито се е забрадила!
Три дни се само топила!
Мътна реката потече
и ми далече завлече
Мечовото елече!
край
