Зона за деца

Зимна приказка

Зимна приказка

От сутринта падал сняг. Мечо седял на пънче в края на гората с вдигната глава, броял и облизвал падналите на носа му снежинки. Снежинките падали, сладки и пухкави, и преди да кацнат се повдигали на пръсти. Ах, колко весело било това! “Седмата” – прошепнал Мечо и предвкусвайки наслаждението, си облизал носа. Но снежинките били омагьосани: […]

На махлата котките

На махлата котките

от Гео Милев Събрали се котаците, писаните и маците от цялата махла: мяу… мя…! Днес има пуйка печена, на мръвчици насечена — крак, шийка и крила… И сладък дъх подушили, гърлата си отпушили, събрали се отвред — и през плет, и през врата катерят се, провират се и гладни — гладно взират се с разтворени […]

Задави се Меца (от Ран Босилек)

Задави се Меца (от Ран Босилек)

Както Меца яла, в тясното й гърло крива кост се спряла. Ревнала Мецана: — Тичайте! Умирам, братя и сестрици! Дошъл Кумчо Вълчо. — Какво ти е, Мецо? — Лошо, Вълчо, лошо! В гърлото ми тука една кост се спряла… — Не плаши се, сестро! Туй често се случва. Бързичко си яла. — Ти брат, ти […]

Ще чета вечерта!

Ще чета вечерта!

от Асен Босев   Де е Дора? Пак на двора. Тича, скача без умора. От училище дойде си, двойка в книжката донесе. Залък лапна, грозде хапна и немирното момиче вън излитна като птиче. — Доре, де отиваш ти? Почини си, почети!… Вика Дора в коридора: — Ще чета вечерта! Вечерта се върна тя на уроци […]

Две калинки

Две калинки

детско стихче от Йордан Друмников Две калинки с пъстри пелеринки под дъжда вървели, песничка си пели: „Тра-ла-ла-ла-ли нека да вали! От дъждеца, ах, нас не ни е страх!“ Две калинки, пъстри балеринки, под дъжда танцували, пели и лудували. край

Баба Костенурка

Баба Костенурка

от Николай Соколов   Баба Костенурка взела пъстра хурка, седнала, запрела прежда за фланела. Прела, недопрела, взела мотовила… Вила, недовила, фланела заплела… Плела, недоплела, фланела скроила… Шила, недошила, фланела запрала… Прала, недопрала, в шипка я забола… Шипка се навела, бабата убола. Баба Костенурка взела пъстра хурка, три дни шипка била, кости й строшила… И от […]

Хей, приятелю…

Хей, приятелю…

от Недялко Йорданов Таз история добра стана в старата гора. Имаше едно момче с много весело гласче. Пееше то нощ и ден този тъй познат рефрен: „Хей, приятелю, здравей! Мойта песничка запей! Тя е нужна и дори прави хората добри.“ Но веднъж един крадец хвана малкия певец. И остави го в нощта със запушена уста. […]

Панчо Повлеканчо

Панчо Повлеканчо

от Асен Босев (от сборника “Не правете като тях, да не ставате за смях”) Ставай, Панчо, мамин Панчо, чуй, часовникът звъни! Бавно Панчо Повлеканчо се обръща настрани. Мръщи се и се прозява, понаема се да става — стане, легне, стане, легне, па полека се протегне! Пак дочува майчин глас: — Ставай, че минава час! Става […]

Косе-Босе (приказка)

Косе-Босе (приказка)

Ран Босилек Направило си Косенцето Босенцето гнезденце. Снесло си яйчица. Дошла Кума Лиса под гнездото и рекла: — Косе Босе, дай ми едно яйчице! Дойдоха ми тате и мама на гости. Ще им сваря чорбица. Косенцето й дало едно яйчице. На другия ден пак дошла Кума Лиса и рекла: — Косе Босе, дай ми яйчице. […]

Мимето (от Асен Босев)

Мимето (от Асен Босев)

от Асен Босев Имат си мама и татко дете и за детето си грижат се те. Гледат го, сякаш е цвете в саксия, всичко поднасят му те на тепсия. Слага му баба в устенцата хляба, таткото — млякото, супата — мама. Глезят го всичките — обич голяма! Мими се мръщи, потропва,  пищи: — Супа не искам, разбираш ли ти? — Мамино Мими, що искаш, кажи ми! — […]

Кой каза “Мяу” – приказка в картинки

Кой каза “Мяу” – приказка в картинки

Едно кученце спяло на черджето до дивана. Изведнъж на сън чуло, че някой казва: — Мяу! Кученцето вдигнало глава, огледало се — няма никого! — „Присънило ми се е, сигурно”, — помислило си то и се наместило по-удобно. Изведнъж някой пак казал: – Мяу! – Кой е? Кученцето скочило, обиколило цялата стая, надникнало под кревата, […]

Аз имам…

Аз имам…

(от Калина Малина) Аз имам две ръчички — две палави сестрички. Една до друга знаят самички да играят. Аз имам две краченца — две палави момченца. Те много се обичат. Едно след друго тичат. Аз имам две очички — небесни две звездички. Как чудно, чудно греят! Ту плачат, ту се смеят! Аз имам две ушенца […]

Райко Многознайко

Райко Многознайко

от Михаил Лъкатник — Знам бе, знам бе, знам бе, знам. Аз професор съм голям. Хищна птица е кълвача. Слонът двеста метра скача. На дърво расте пипера. Бяла мечка срещнах вчера. Вълците са тревопасни, а пък зайците — опасни. Гъбите са минерали с цветове като кристали. Мечките са витороги, а бизоните — двуноги. Жабите ядат […]

Бива ли така?

Бива ли така?

Ран Босилек Я кажи ми, птичко, ти ли казваш всичко, що тряба, не тряба, на мама и баба? Ти ли ме издаваш, татко да се мръщи? Ти ли ми създаваш ядовете в къщи? Ах, така ли бива? Птичко, помисли си! Ти по-малко ли си от мен пакостлива! И в праха се ровиш, и малини зобиш, […]

Юнак Иван

Юнак Иван

от Леда Милева — Бабо, бабо, где е хляба? — По-напред измий се, баба. — Имам страшен апетит, ще закуся неумит! — Я ръката ти, Иване, като дъно на тиган е! — Бабо, хляб! От глад голям тебе мога да изям! — Празни приказки! Завчас се измий, па хляб тогаз — инак виж, че на […]

Янко Мързеланко

Янко Мързеланко

от Елисавета Багряна Янко! Янко! Янко! — вика мама ранко. Янко се прозява и не ще да става, на кълбо се свива, презглава завива… Часовете тракат, времето не чака, осем наближава, Янко все не става. За горката мама мъка е голяма — трети път пристига, Янка силом дига и го с плач горката на школото […]

Работна Мецана (приказка в стихове)

Работна Мецана (приказка в стихове)

от Леда Милева Станала рано зарана нашата Меца-мецана. Съчки в гората събрала, огън висок си наклала, та да направи чорбица Меца на своите дечица.   Сипала бобец и ето, скоро запяло котлето. Литнала пàра нагоре, Меца сама си говори: – Сложих солта и пипера, само къде да намеря стръкченце-две мерудия, гозба да видите вие? Сетих […]

Тео и Зайо строят къща (приказка)

Тео и Зайо строят къща (приказка)

Веднага след закуска Зайо грабна Тео и го дръпна настрана. “Трябва да говоря с теб,” – каза той със сериозно изражение. “Нещата не могат да продължават така!” “Как така?” – изненада се Тео. “Ти си имаш твоя стая,” – каза Зайо. “Мая си има нейна. Зайците също трябва да си имат стая. Такъв е редът.” […]

Шляпа-шлюпа

Шляпа-шлюпа

приказка от Добри Немиров Да си много малък не е много лошо. Ще те милват, ще те галят, ще ти купуват хубави неща… Но случва се тъй, че както те милват, току-виж са те и натупали за нещо, което не било уж добро. Че кое е добро? — Да стоя като бабичка на столчето си […]

Шареното човече

Шареното човече

приказка от  Атанас Павлов Когато шареното човече дошло на този свят, даже черните котки били сиви, а да не говорим за сивите котки — те си били такива, но си представяли, че кой знае какви са били. А човечето се спряло и се чудело накъде да тръгне — всичко било толкова сиво, че нищо не […]