от Недялко Йорданов
Таз история добра
стана в старата гора.
Имаше едно момче
с много весело гласче.
Пееше то нощ и ден
този тъй познат рефрен:
„Хей, приятелю, здравей!
Мойта песничка запей!
Тя е нужна и дори
прави хората добри.“
Но веднъж един крадец
хвана малкия певец.
И остави го в нощта
със запушена уста.
Кой ще пее нощ и ден
този тъй познат рефрен?
Но крадецът във нощта
чу отново песента,
въпреки че се укри
в най-дълбоките гори.
Спря го и го хвана в плен
този тъй познат рефрен.
И се върна тоз крадец
пак при малкия певец.
И засрамен запя на глас,
с него песента тогаз.
Тъй светът бе променен
от един красив рефрен.
край
