Едно кученце спяло на черджето до дивана. Изведнъж на сън чуло, че някой казва: — Мяу!
Кученцето вдигнало глава, огледало се — няма никого!
— „Присънило ми се е, сигурно“, — помислило си то и се наместило по-удобно.
Изведнъж някой пак казал: – Мяу!
– Кой е?
Кученцето скочило, обиколило цялата стая, надникнало под кревата, под масата – няма никого!
Качило се на прозореца и видяло, че навън се разхожда Петела.
– Ето кой ми пречи да спя. – помислило си Кученцето и изтичало на двора при Петела.
— Ти ли каза „мяу“? — попитало Кученцето Петела.
— Не, аз казвам… — Петелът размахал криле и изкрещял: Ку-ку-ри-гу!
– А друго нищо ли не умееш да казваш? — попитало Кученцето.
— Не, само „кукуригу“, — отговорил Петелът.
Кученцето се почесало със задната си лапа и тръгнало към къщи.
Изведнъж до самата врата някой казал:
— Мяу!
— Тук е! — си казало Кученцето и бързо започнало да рови под прага с четирите си лапи.
Когато изровило голяма дупка, оттам изскочило малко сиво Мишле.
Ти ли каза „мяу“? — строго попитало Кученцето.
– Пи-пи-пи, — изпискало Мишлето. — Кой каза така?
– Някой каза „мяу“ …
– Наблизо ли беше? — разтреперило се Мишлето.
– Ей тук някъде, наоколо, — казало Кученцето.
— Страх ме е! Пи-пи-пи! — изпищяло Мишлето под вратата.
Кученцето се замислило.
Изведнъж край къщичката на големия Шаро някой извикал силно: — Мяу!
Кученцето обиколило къщичката три пъти, но не намерило никого. Вътре някой се размърдал . . . — Ето го! — си казало Кученцето. — Сега ще те хвана . .. И бавничко се доближило . . .
Насреща му изскочил големият рошав Шаро.
— Р-р-р-р! — изръмжал Шаро.
— Аз . .. аз исках да разбера . . .
— Р-р-р-р!
— Вие ли казахте „мяу“? – прошепнало Кученцето, подвивайки опашка.
— Аз?! Ти подиграваш ли се, Кученце?
Кученцето с всичка сила се хвърлило към градината и се скрило под един храст.
Приказката продължава на следващата страница
