И изведнъж, над самото му ухо, някой казал: — Мяу!
Кученцето погледнало изпод храста. Точно пред него на едно цвете била кацнала мъхната Пчела.
Ето кой каза „мяу“ — си помислило Кученцето и му се приискало да я налапа.
— З-з-з-з! — избръмчала обидената Пчела и силно ужилила Кученцето по носа.
То изскимтяло и избягало, а Пчелата подир него.
Летяла и бръмчала:
— Ще тe уж-жиля! Ще те уж-жиля!
Изтичало Кученцето на езерото и хоп! — гмурнало се във водата.
Когато изплувало, Пчелата вече я нямало. И пак някой казал:
— Мяу!
— Ти ли каза „мяу“? — попитало Кученцето Рибата, която плувала край него.
Рибата не отговорила нищо, махнала с опашка и изчезнала в дълбочината.
— Ква-ква-ква! — изсмяла се Жабата, която седяла на един лист на лилията. — Нима не знаеш, че рибите не говорят?
— Може би ти каза „мяу“? — попитало Кученцето Жабата.
— Ква-ква-ква! — засмяла се Жабата. — Колко си глупав! Жабите само квакат. И скочила във водата.
Кученцето тръгнало към къщи, мокро и с подут нос.
Натъжено легнало на черджето до дивана. И изведнъж чуло:
— Мяу!!!
То подскочило. На прозореца лежала пухкава, шарена котка.
— Мяу! — казала Котката.
— Бау-бау-бау! — излаяло Кученцето, след това си спомнило как ръмжи рунтавият Шаро и заръмжало: „Р-р-р-р!“
Котката се извила и изсъскала: „Ш-ш-ш!“
— Фу-у-у! — изфучала Котката и изскочила през прозореца.
Кученцето се върнало на черджето и легнало да спи.
източник: www.slancebg.com
