Задавил се Петлю с бобено зърно. Кокошката тича вода да намери. Стига до реката.
— Рекичке-сестричке, дай малко водица, че Петлю умира!
— Ще ти дам водица — отвръща реката, — ала донеси ми листец от липата!
Кокошката тича право при липата.
— Липичке-сестричке, дай едно листенце, че Петлю умира!
— Ще ти дам листенце — отвръща липата, — ала донеси ми от гора зелена сладкопойно птиче!
Кокошката тича право при гората.
— Горице-сестрице, моля ти се, дай ми сладкопойно птиче, че Петлю умира!
— Птиче ще получиш, ала донеси ми за гладно теленце млечице от крава!
Кокошката бързо при крава отива.
— Сивушке-сестричке, малко млекце дай ми, че Петлю умира!
— Млекце ще получиш — кравата отвръща, — ала донеси ми сено от косача!
— Ах, бачо-косачо, скоро сенце дай ми, че Петлю умира!
— Сенце ще получиш — отвръща косачът, — ала донеси ми коса от ковача!
Смилил се ковачът. Дал й коса остра. Кокошката хуква право при косача. Дава му косата и грабва сеното. Па оттам се дръпва, при кравата тича и млекцето взима. С млякото отива право сред гората. Гората й дава птиче сладкопойче. После от липата листец получава. С листеца се втурва право на реката. Чак тогаз реката й дава водица. Тича тя с водица Петля да свестява. А Петлю примира с проточена шия. Тя вода му дала. От смърт го спасила. Петлю криле плеснал. Запял: „Кукуригу-у!“
