от Елисавета Багряна
Есен подранила,
много си ни мила
с гроздето в лозята,
с делвите в мазата.
Но не бързай много,
не плаши ни строго —
рано е за зима —
толкоз време има!…
Вятърът, що прати,
клоните разклати,
листите отрони,
птичките прогони.
Много се страхуват
тука да зимуват,
литнаха на ято
да си дирят лято.
А пък ний, горкички,
без цвят, без птички,
в къщи да седим,
дните да броим!…
