от: Трайко Симеонов
илюстрация: Вадим Лазаркевич
Баба шета в къщи
и току се мръщи —
мръщи се, бърбори,
под нос си говори:
— Нямам си водица
нито капка вече,
а пък е далече
бистрата речица.
Трябва да отида
за вода зад рида.
Виж, че притъмняло,
то се е видяло —
трябва туй да сторя,
а не да бърборя
врели-некипели.
Кобилица пъстра
метна тя на рамо,
кръшно и чевръсто
запъти се тамо —
зер водица трябва,
за да меси хляба.
Внучката й Гана
назад не остана:
с мънички менчета
стъпва тя напета.
Със засмени взори,
стъпва и бърбори:
— Нали съм послушна
внучка добродушна —
колкото аз смогна,
трябва да помогна,
да помогна трябва
аз на мойта баба.
Ето го на двора
кацнал на стобора,
вижда ги Петела.
Кобилица взела
бабата отива.
Внучката красива
бърза подир нея,
менчета люлее.
Петлю наш си рече:
— Стана време вече
и аз да отида
за вода зад рида —
с мънички менчета
като две звънчета.
Стройната редица
тръгва за водица.
Кобилица взела
и пътя поела —
бабата отива.
Внучката красива
бърза подир нея,
менчета люлее.
Следва ги Петела
със походка смела.
Бързат на редица
всички за водица.
Малкото Мишленце
с сивичко палтенце,
като ги съглежда,
и то се нарежда.
Както му е лика,
виком се провиква:
— Чакайте ме всички,
братчета, сестрички.
И ти, бабо стара,
недей ми се кара —
малка съм душица,
жадна за водица.
Нека с вас да ида
за вода зад рида!
Ето че от трема
кобилчица взема —
кобилчица малка.
Менчета — игралка,
орехчета същи —
изядени в къщи.
Метна ги на рамо.
И на път за тамо
бабата отива.
Внучката красива
стъпва подир нея —
менчета люлее.
Следват ги Петела
със походка смела,
малкото Мишленце
с сивичко палтенце.
Всички на редица
бързат за водица.
продължава на следващата страница
