Той е Иван Господинов, завършил е философия в Лайпциг, втора година учител по програмата „Заедно в час“, преподава немски език и философия. Представител на платформата за онлайн обучение „Академията Кан“, а от скоро е и съучредител на организация „Образование без раници“, която има за цел да адаптира добрите практики на „Академията“ в български условия.
П7: Ще ни разкажете ли малко повече за „Академия Кан“ и програмата „Заедно в час“?
Ив. Господинов: На първо място искам да споделя, че можем да спестим изключително много ресурси за образование и да го направим доста по-ефективно чрез технологиите, което в днешно време е напълно възможно, макар преди 20 години да е било нереално. Тогава хората са се впечатлявали, че всички имат телевизори. В днешно време самата интеракция с интернет е доста по-различна, отколкото едно време с каквато и да било медия, така че „Академия Кан“ е първият успешен проект, който успя да се адаптира към ежедневните ни интернет и онлайн навици и успя да ги насочи към образованието. Това става възможно чрез записването на множество видео-уроци на най-различни теми – от математика, физика, химия, история на изкуството, роботика до предприемачество и т.н.
П7: Каква е каузата на Заедно в час и какво е твоето участие в нея?
Ив. Господинов: Според мен„Академия Кан“и „Заедно в час“ се допълват по някакъв начин, защото „Академия Кан“ е насочена към учебните материали и това как те да бъдат най-ефективни, а „Заедно в час“ е насочен към самите учители и как те да са най-активни и ефективни като такъва.
Идеята е да се възпитават учители, които са преди всичко лидери, а не просто хора, които са подготвени единствено по съответния материал. Става дума за хора, които работят най-вече върху мненията и нагласите на самите ученици и разбират образованието като по-цялостен процес от с това, което се случва в класната стая. Задачата на учителите в „Заедно в час“ е много повече от това просто да преподават уроци и ние работим много върху това да опознаем социалната среда на ученика, да помислим как можем да й повлияем положително, да следим редовно напредъка на ученика, за да знаем как можем да реагираме, ако това се налага, ако даден ученик изостава от останалите. Нашата работа налага използването на много от методите, които корпорациите използват за тяхната работа по техните проекти, с тази разлика, че нашите проекти това са нашите класове.
П7: Направи ми впечатление, че поставяте ученето срещу образованието, какво влагате в това противопоставяне като смисъл?
Ив. Господинов: Ние много често бъркаме, че само по себе си ученето води до образование. Това е изключително грешна концепция. Например: аз не обичах да уча по химия и сегашните ми занимания и квалификации нямат нищо общо с нея, така че, ето – и да съм учил по химия, едва ли това щеше да е образователно. Всъщност образованието се формира от едно научено нещо, което е потребно за дадения човек, а не просто механично да се учи това, което задължително влиза в програмата на всички.
П7: Т.е. трябва да се търси създаване на връзка между познанието и личните ценности на отделния ученик.
Ив. Господинов: Точно така! Всъщност това е най-съществената част от работата на учителя.
П7: Добре, но ако в един клас има 25 деца, да речем, може ли един преподавател да усети и да намери път към интересите и търсенията на всяко дете поотделно, което тепърва формира себе си? Знаем, че в различните възрасти е различно – в начален, прогимназиален и гимназиален етап има характерни особености, които налагат различен подход.
Ив. Господинов: Естествено най-малките имат най-голяма нужда от насочване, те все още не са изградени личности. Работата на учителя е да им помага те да търсят и да намират себе си. Всъщност до голяма степен целта е учителят да стане излишен за ученика в определен момент. Това ще рече, че учителя трябва да изведе ученика до такова равнище, от което нататък ученикът сам да може да продължи да учи и да прави всичко онова, което му харесва и което иска, за да се развива. За мен идеалът за образование би трябвало да се изведе от начина, по който човек учи извън училище. Например: Аз намирам нещо, което ми е интересно или потребно, влизам в интернет, намирам уроци или курсове и започвам да го уча. Този вид именно трябва да се въведе в образователната система колкото се може по-настойчиво. Това съвсем не е необичайно или неестествено, това се случва напълно реално в някои страни на запад.
По принцип новата реформа в образованието би трябвало да стимулира подобни практики, наскоро бе приета и частта за автономията на училищата, която звучи много добре. Аз лично повече се притеснявам за това колко от учителите, които са свикнали с не-автономията в училище биха се възползвали от въвеждането й в практиката.
На практика това би дало възможност учителите да могат да си създават свои собствени програми, макар реално погледнато, това което и до ден днешен се случва е, че учителят трябва да пише едни разпределения, т.е. да пише план, по който преподава и за съжаление, тези планове или чисто механично се копират за следващата година и човек прави същото или се вземат от колега или в най-добрия случай се модифицират съвсем леко. В момента можем да кажем, че съществува малка автономия, от която обаче за съжаление учителите не се възползват.
П7: Каква е Вашата лична причина да участвате в платформа като „Мини Академия за родители“, какъв е вашият принос, тъй като този формат е за деца, които все още са далеч от класната стая?
Ив.Господинов: Най-важното, което трябва да кажа е, че технологията е тук, тя е неоспорим факт и единствения начин да се справим с неправилните начини тя да се използва. За да се случи това, всички ние сме длъжни да възпитаме от малки децата как да използват технологиите за своето развитие и образование. Защото, за съжаление, това което повечето деца правят в момента с помощта на модерните устройства и технологии е просто губене на време. Понякога е добре да си губиш времето, но не е добре това да е единственото нещо, което прави човек с помощта на технологиите.
П7: Това означава ли, че идеята е да се използват даденостите на модерните технологии по възможно най-полезните начини за децата с цел образование?
Ив. Господинов: Родителите трябва да имат предвид, че ще им се налага да отделят все повече време, за да възпитават децата си не само на етични норми и поведение, но ще трябва да ги възпитават и в това как да използват технологиите. Освен ако не ги интересува, че ако не го правят, децата им ще изостанат от връстниците си. Защото ако не се прави, това задължително ще доведе до огромна пропаст между онези, които използват компютъра си, за да се развиват и учат и тези, които не го правят.
П7: Какъв е Вашият мотивиращ съвет към родителите и към аудиторията на Първите седем?
Ив. Господинов: Моят съвет е, родителите да не се страхуват да използват технологиите, да търсят положителните страни от тяхното използване във възпитанието и отглеждането на децата и да се възползват от тях максимално.
Много важно е родителите да имат повече доверие на децата си. Това, което всъщност е резултат от пренасищането на нашето ежедневие от съвременни устройства е, че детето израства с усещането за по-голяма самостоятелност и развива своята автономност от ранно детство. Поставяйки в ръцете на едно дете смартфон, то вече има пред себе си много повече възможности за свободен избор, за разлика от децата преди 20 години. Тук именно се появява и по-голямата нужда от доверие, а именно, че детето е в състояние само да се справи в редица ситуации и че е способно да използва тези устройства за своето собствено добро и разбира се, да взема самостоятелни решения в много по-ранна връзка.
Родителят е този, който трябва да създаде на детето си здравословни навици за употребата на новите технологии.
Интервю: Диана Стойчева
