от Асен Босев (от сборника „Не правете като тях, да не ставате за смях“)
Ставай, Панчо,
мамин Панчо,
чуй, часовникът звъни!
Бавно Панчо
Повлеканчо
се обръща настрани.
Мръщи се и се прозява,
понаема се да става —
стане,
легне,
стане,
легне,
па полека се протегне!
Пак дочува майчин глас:
— Ставай, че минава час!
Става сънното момче,
иска да се облече.
Да, но дрехите му де са?
Десет пъти се почеса,
мята черга
и чаршаф,
търси в кухненския шкаф,
цяла къща
той обръща
и не ги намира още.
Де ли ги захвърли снощи?
На леглото
е палтото,
на балкона
панталона,
жартиера
под миндера,
а чорапа
чак в долапа!
Мушва се напред с главата
като котка под кревата.
Прашния сандък измъква —
на играчки се натъква.
Вади куци кончета,
вади камиончета,
вади стар мотоциклет
и без перка самолет.
Весело подскача:
— Ах,
ето го и моя шах!
Ето я пионката,
ще играем с Монката!
Вика му сърдито мама:
— Още ли си по пижама?
Риза таткова облича,
панталона си навлича —
ляв крак бутва
в десен крачол,
заприличва на палячо.
А пък мама го кори:
— Връзката си намери! —
Той под печката се свира,
в прахоляка я намира.
Бавно се препасва с нея,
сякаш пояс аленее.
— Слушай, хей, ще те набия,
връзка връзва се на шия!
Ха сега да се обуваш,
чуваш ли, или не чуваш?
Той обу една обувка,
де е другата сега?
Пафка-пуфка,
пафка-пуфка,
босо може ли в снега?
Коленичи
тук и там,
чуди се:
„Какво да правя?“
И обувката, за срам,
изпод книгите изравя.
— Връзките завързвай бърже! —
Но додето ги завърже,
майка му приготви чая
и опече два кравая.
— Закъснял, незакъснял,
няма да вървя неял! —
Панчо на закуска сяда —
яденето му присяда.
Дълго яде, па се сети:
— Бре не съм си мил ръцете!
Ако кажете:
ушите
си не мие,
ще сгрешите!
Може би не сте видели —
ми ги преди три недели!
Тръгва Панчо
Повлеканчо,
тананика:
„Тран-та-та,
мамо, де е чантата?“
Беше я забравил вън
до един захвърлен пън.
Бърка в нея — що да види:
вместо книги — керемиди!
— Де ми са тетрадките?
— Ето ги под сладките.
— Де ми е писалката?
— Чак под закачалката!
Три минути му остават.
Повлеканчо заминава,
ала в бързината взима
лятна шапка посред зима.
Без домашно и без книга
на училище пристига
чак след третия звънец.
Добро утро, първенец!
край
