от Николай Соколов
Баба Костенурка
взела пъстра хурка,
седнала, запрела
прежда за фланела.
Прела, недопрела,
взела мотовила…
Вила, недовила,
фланела заплела…
Плела, недоплела,
фланела скроила…
Шила, недошила,
фланела запрала…
Прала, недопрала,
в шипка я забола…
Шипка се навела,
бабата убола.
Баба Костенурка
взела пъстра хурка,
три дни шипка била,
кости й строшила…
И от яд разплела
шарена фланела…
край
