Ран Босилек
Я кажи ми, птичко,
ти ли казваш всичко,
що тряба, не тряба,
на мама и баба?
Ти ли ме издаваш,
татко да се мръщи?
Ти ли ми създаваш
ядовете в къщи?
Ах, така ли бива?
Птичко, помисли си!
Ти по-малко ли си
от мен пакостлива!
И в праха се ровиш,
и малини зобиш,
скачаш по цветята,
мокриш си краката!
И аз виждам всичко,
но мълча и трая,
че зная, сестричко,
какъв му е края!
край
