от Елисавета Багряна
Янко! Янко! Янко! —
вика мама ранко.
Янко се прозява
и не ще да става,
на кълбо се свива,
презглава завива…
Часовете тракат,
времето не чака,
осем наближава,
Янко все не става.
За горката мама
мъка е голяма —
трети път пристига,
Янка силом дига
и го с плач горката
на школото прати.
А пък там децата
цял час пишат, смятат…
Вече звън ще звънне,
чак тогава сънен
в клас пристига Янко,
Янко-мързеланко.
край
