Tag: Ангелина Жекова

Закуска за татко

Закуска за татко

стихотворение от Ангелина Жекова Стана рано Бояна, хвана здраво тигана. Щом е мама заета, тя самичка ще шета. Палачинки със сладко ще приготви за татко. Първата е навита, трябва да се опита. Втората е готова, но е малко сурова. Няма да се излага – ще я лапне веднага. Трета няма, защото… вече свърши тестото. Е, […]

Братчета юначета

Братчета юначета

от Ангелина Жекова Кой в гората там снове? Мецините синове Клепоушко и Мецанко. Тръгнали са рано-ранко, та с медец и круши гнили да събират нови сили. — Клепоушко, странен звук носи се от онзи бук, някой ни следи коварно! — Чуй, кълвачът е навярно. Чисти старите дървета. Не общува той с мечета. — Клепоушко, виж […]

Петелът Гого – приказна поема за деца

Петелът Гого – приказна поема за деца

от Ангелина Жекова Някога, отдавна беше, имахме петел гащат, с песните си веселеше целия кокоши свят. Гледахме петлета много — черни, шарени, добри, но като петела Гого в село нямаше дори. Гребенът му ален-ален, перушината блести, сякаш огън е запален на юнашките гърди. А когато от стобора кукурига в утринта, спират се и чужди хора […]

Поспалив, но вежлив

Поспалив, но вежлив

Стихотворение от Ангелина Жекова   Ежко Бежко се успал, с поздравите закъснял. — Добро утро, Дългоушко! — Вече обед стана, душко. — Добър ден! — на Мечо рече. — Беше ден, сега е вечер! Ежко Бежко се навъси: — Дните станали са къси… Не обичам да съм лош — ще ви кажа „Лека нощ!“   […]