от Ангелина Жекова
Някога, отдавна беше,
имахме петел гащат,
с песните си веселеше
целия кокоши свят.
Гледахме петлета много —
черни, шарени, добри,
но като петела Гого
в село нямаше дори.
Гребенът му ален-ален,
перушината блести,
сякаш огън е запален
на юнашките гърди.
А когато от стобора
кукурига в утринта,
спират се и чужди хора
да послушат песента.
Хвърля баба Ленка жито
и се радва отстрани:
— Ха, петленце гласовито,
златно зрънце си клъвни.
Носи шарена паничка
веселият бай Иван:
— Петльо, искаш ли водичка? —
и го милва нежно с длан.
Тоз го кътка, друг го гали,
трети цъка със език,
сипят се отвред похвали
за петела ни велик.
Толкова разглезен стана
и от гордост оглупя,
че нарочно отзарана
Гого песен не запя.
Нещо повече! На Марко
каза със спокоен глас:
— Е, приятелче, след малко
аз разделям се със вас!
Простичко това селце е
за един красив тенор,
чак обидно е да пея
в пълния с кокошки двор!
Щом реши, че тук е тясно
за певеца талантлив,
тръгна Гого в утро ясно,
тръгна по света щастлив.
Крачи право през полето,
няма връщане назад,
весело му бе сърцето
на певеца всепризнат.
Привечер в съседно село
уморен пристигна той,
в чужди двор нахълта смело,
сякаш че му беше свой.
А стопанката му рече:
— О, добре си ми дошел!
За обяд ще имам печен
с масълце и лук петел!
— Но госпожо, извинете,
аз съм Гого, пръв певец!
По-добре ме погледнете,
я какъв съм хубавец.
Има някаква заблуда!
Мене да печете с лук?!
А на ум си каза: „Луда!
Гого, махай се оттук!“
Не можа да си почине,
че подгони го страхът —
ами ако тук загине,
хайде бързо пак на път!
Падна нощ. Каква тъмница!
Как да се оправи? Как?
Може хитрата лисица
да го срещне в тоя мрак.
В миг на джанката в клонака
Гого пъргаво се скри.
Бедният! Едва дочака
първи слънчеви искри.
И през росната поляна
хукна към незнаен град.
Мъчеше го като рана
още снощи остър глад.
Бърза Гого със надежда
да намери там покой,
ето, близо е, съглежда
хора и коли безброй.
Но отново несполука.
Обградиха го деца
и му дръпнаха от скука
най-красивите перца.
— Бива си я тази гъска!
— Не бе, май че е петел,
вижте стойката му дръзка!
— Откъде ли се е взел?
Някой рече: — Жива супа!
Никакъв петел не си!
Гого със крила затупа,
с бяг позорен се спаси.
Да, спасен, ала кога ли
пак беда ще го слети?…
Сбогом, слава и похвали!
Сбогом, песенни мечти!
Нито житце, ни водичка,
как е гладен, наскърбен,
бедната му воденичка
празна беше втори ден.
Изведнъж се спря унесен…
Между шумните коли,
чуваше се като песен
как талига трополи.
И наистина — пред него
писана каручка спря
и подир минута взе го
нечия ръка добра.
Бай Иван гальовно пита
и се смее под мустак:
— А бре, Гого, где се скита?
Как си оцелял, юнак!
Колко дълго му се стори
връщането у дома…
Баба Ленка им отвори
пътната врата сама.
Е, със право укори го
баба с развълнуван глас.
Викна Гого: — Кукуригу-у!
Най е хубаво у нас!
