от Ангелина Жекова
Кой в гората там снове?
Мецините синове
Клепоушко и Мецанко.
Тръгнали са рано-ранко,
та с медец и круши гнили
да събират нови сили.
— Клепоушко, странен звук
носи се от онзи бук,
някой ни следи коварно!
— Чуй, кълвачът е навярно.
Чисти старите дървета.
Не общува той с мечета.
— Клепоушко, виж вулкан!
— Да не би да е капан?!
— Гледай как пръстта се вдига,
до гърдите ми достига!
— Май върхът му се пропука…
Мамо, бързо идвай тука!
Меца запъхтяна спря.
— Боже мой! И таз добра!
Да изгубите душица
заради една къртица!
Мамините юначаги,
нищо страшно няма, драги!
Двете братчета от срам
щяха да заплачат там,
ала бързо им премина
и поеха към пчелина…
А едно мишле след тях
се търкулна чак от смях!
