Стихотворение от Ангелина Жекова
Ежко Бежко се успал,
с поздравите закъснял.
— Добро утро, Дългоушко!
— Вече обед стана, душко.
— Добър ден! — на Мечо рече.
— Беше ден, сега е вечер!
Ежко Бежко се навъси:
— Дните станали са къси…
Не обичам да съм лош —
ще ви кажа „Лека нощ!“
