Приказките в полза на характера

fairytale

Имало едно време хора, които си разказвали приказки по цяла вечер, седнали край огъня. Историите били толкова вълнуващи и страшни, колкото гората, в която живеели животни, елфи и други приказни герои.

След време някой събрал тези истории и ги разказал на хартия. Някои дори са направени на филми. Но след време родителите започват да се питат: Какво им е толкова хубаво на приказките? Не са ли те прекалено жестоки и плашещи за толкова чувствителните деца? И дали Спящата красавица, Снежната принцеса и Пепеляшка са модел за подражание? Всеки родител трябва да има предвид, че без значение дали историите са за лоши мащехи, демони или жени-канибали, те са изключително важна част от развитието на детето.

Експертите казват, че приказките играят главна роля за развитието и въображението на детето, независимо колко са жестоки. В крайна сметка, главният герой винаги оцелява. Обикновено той е малко дете, което демонстрира способност да триумфира над нещастията в света на великани и жестоки възрастни.

Приказките носят радост в живота на детето. Радостта идва от изкуството, а приказките са продукт на изкуството. Всяко едно изкуство, продукт на въображението, има силата да стимулира и развива креативните способности в човека. Малкото дете, сблъсквайки се с това изкуство, се докосва до света на въображението, а това му носи радост.
Приказките задоволяват игривия дух на детето. Фолклорните предания са измислени от хора в примитивен етап, когато целият свят е една сфера от чудеса. Малките деца са на същия този етап. Те вярват, че светът е изпълнен с живот, красота и чудеса. Приказките подхранват въображението на малките, които не познават закони и правила. Те са изцяло в хармония със света, където нещата просто се случват. Те обичат приказните земи, където времето е спряло, където проблемите избледняват, където младостта е вечна, където нещата винаги се получават добре.

Приказките дават на децата силата прецизно да изследват, да визуализират. Това е литература, която предлага естествено обучение. В детството запознанството с естествените предмети от всекидневния живот представлява особен интерес. Приказките също така засилват силата на емоциите, развиват въображението и тренират паметта.

Един от основните елементи в приказките е моралният избор, предоставен на героя. Детето учи, че изборът носи последствия и всеки може да избере какъв човек иска да стане. Приказките са ориентирани към бъдещето и напътстват детето, помагат му да изгради характер и му дават кураж да се сблъска със света такъв, какъвто е. Често героите са изоставени сами и се страхуват. Това са чувства, с които детето се асоциира. После някой помага на главния герой, заради куража и решителността му. Приказките са изпълнени с тяхна, собствена магия и четейки ги, детето се чувства разбрано и обогатено. Те му помагат да се идентифицира и показват какъв опит се изисква, за да се изгради характера.

Недейте да подценявате приказките. Не се страхувайте да развиете и отключите въображението на детето си и го оставете да се изправи лице в лице със страховете си. Предоставяйки му герои, с които да се идентифицира, вие му позволявате да намери кураж и да направи морални избори – избори, които изграждат характера и му влияят през целия живот.

Още по темата:

Как да окуражим децата ни да четат