Любимите ни детски книги

Пипи Дългото чорапче

От Астрид Линдгрен

Надали има момиченце, което не иска да носи кон на плещите си, което да не ходи на учлище, но да има свой собствен трон и титла на принцеса на далечен горещ остров, което има лимонадено дърво в двора и малка маймунка за компания.

Книжката, обвинявана за налагане на феминизъм и за развалянето на доброто възпитание у децата продължава да живее своя живот и днес – може би децата намират нещо друго в нея. В Швеция психолозите отдавна говорят за «Култа Пипи», както и за «Пипи феномена» в училищата. Психолозите твърдят, че книгата е причината да бъдат преобърнати обществените порядки и традиции, градени с векове. Детският роман отнаса критики, че се е превърнал в подкрепа на детската анархия в училище, в обшеството и навсякъде. Истината е, че книгата наистина дава нова свобода на своите малки читатели, но дали наистина заслужава толкова тежки обвинения?

Ние, от екипа на Първите 7, израстнали с приключенията на луничавото момиче, не се страхуваме да изтупаме любимата си детска книжка от прахта и да я връчим на своите деца. Да, на детската анархия!

Училище за клоуни

От Едуард Успенски

Едно смешно и шарено училище, където живеят и се учат на аритметика клоунът Шура и клоунът Саня, които един ден откриват, че носят едно и също име – Александъър. Саня винаги води със себе си и своята полицейска коза, която казва застрашително „Мееее” всеки път щом се натъкне на нередност. Какво може да накара всички клоуни да запеят в един глас борческа песен? Разбира се, че заплахата да останат без училище. Вие знаете ли поне една борческа клоунска песен? Научете тази на клоуните:

„Под нашето прозорче расте зелено борче,

На борчето – шишарки –

Приятелки другарки!” 

Романи за деца

От Ерих Кестнер

Кой не е правил кораб от обърната наобратно кухненска маса – точно както Антон и Точица? Кой не е искал да си има близнак, с който да са досущ еднакви, за да се разменят като Луиза и Лотхен, без дори собствените им родители да разберат? Опитвали ли сте да възстановите световната справедливост, преследвайки някой престъпник и крадец, както смело прави малкият Емил и неговите приятели детективите?

Детските романи на Ерих Кестнер са причината за много ненаписани домашни – се оказа след малката ни дискусия в екипа. Но пък за сметка на пропуснатите училищни задължения, всички сме спасявали света на големите, смело сме защитавали малките и слабите, борили сме се за справедливост и сме ставали победители. И искаме и нашите деца да сторят същото! 

Карлсон, който живее на покрива

От Астрид Линдгрен

“B град Стокхолм, на една съвсем обикновена улица, в една съвсем обикновена къща живее най-обикновено шведско семейство с фамилното име Свантесон. Това семейство се състои от един най-обикновен баща, от една най-обикновена майка и от три най-обикновени деца — Босе, Бетан и Дребосъчето.”

И вие вече искате да сте на стокхолмската улица, където живее семейство Свантесон, нали? И със сигурност сте живели с един въображаем Карлсон в детството си, неистово сте искали да може да съществуват истински „красиви, умни и прилично дебели млади мъже в разцвета на силите си”, които да се спускат на прозореца ви сутрин? Ето я отново поредната история, създадена от любимата ни Астрид Линдгрен с нейните „деморализиращи” детски четива.

Необикновените идеи на Карлсон и изобретателността му при справянето с детегледачката, мама и татко отново разбунват духовете на възрастните. Сега пък защото книгата за Карлсон учела децата да не зачитат авторитетите и правилата. И отново това е поредната книга, която с удоволствие ще прочетем заедно с децата си, за да знаят, че мама и татко също са били малки деца, ненавиждащи правилата, също като тях самите.

Приключенията на Том Сойер и Хъкълбери Фин

От Марк Твен

Не просто книги, а учебници по лидерство и мениджмънт, по маркетинг и реклама. Кой друг може да представи досадното боядисване на ограда като най-интересното занимание за горещия летен ден? Кога преди това извадният млечен зъб е бил нещо толкова скъпоценно и желано от всички приятели? Марк Твен е първият писател, който дръзва да пише книги на диалекта на южните щати и да създава герои от непослушните и отхвърлени от обществото малки бездомници.

Защо Том Сойер става толкова популярен сред децата по целия свят – защото всички намираме в него себе си и своите желяния да се сприятеляваме с най-непослушните деца, да ядем от сладкото толкова, колкото ни се иска и да се къпем в реката, независимо от забраните на възрастните. 

Мечо пух

От Алън Аликзандър Милн

Когато синът на Аликзандър Милн иска приказка за лека нощ, баща му му разказва по едно приключение на неговото собствено плюшено мече Уини. Пухената играчка – любимата кукла, с която малкото момче заспива – е кръстена от Кристофър на малкото кафяво мече Уини, което момчето вижда всеки път, когато ходи с мама и татко в Лондонския зоопарк. Останалите герои също са „извадени” от кашона с играчки на Кристофър и учатсват в приключенията заедно с мечето. А Голямата гора е всъщност лесът Ашдаун в Съсекс, Англия, област близо до Лондон, където живее Кристофър Милн с прочутия си татко.

Когато Аликзандър Милн купува вила в Съсекс цялото семейство (майката и бащата на Кристофър, той самият и детегледачката) всеки петък се натоварва на огромният стар син Форд, управляван от шофьор и заминават към провинцията, за да се върнат в Лондон отново в понеделник. Вилата се намира на зелен и спокоен хълм, в чието подножие тече рекичка, а срещу него се издига друг тих и песъчлив хълм, в чието подножие растат дървета и храсти. Точно на върха на хълма расте малка и гъста иглолистна горичка. Именно тя е целта на множеството отсъствия на татко Милн, които той обяснявал с плановете си да преброи всички дръвчета в нея. А вече порасналият Кристофър обяснява, че именно това е мястото, дало сцена на повечето истории за малкото мече и неговите прители. 

Малкият Никола

От Рене Госини

Книга, която и днес обичаме да препрочитаме заедно с децата си. Защо? Защото виждаме нашия „голям” свят през техните очи и съзнаваме колко абсурден може да е той. Как бихме могли да се караме за необмислените постъпки на малките, след като ние действаме не по-умно? Защо децата харесват тази книга? Защото малкият Никола е всеки един  от тях – историята се разказва от самия Никола с неумелите изразни средства на едно малко и любопитно момче, с начина по който децата виждат света и възрастните. От една страна стоят смешният начин на осмисляне на света и живота от едно малко дете, неговите наивни, но и смели мисли, а от друга – начинът, по който децата виждат своите родители – колко смешни и наивни могат да бъдат те самите.

Начинът, по който е написана историята за малкия Никола, прави книгата един от първите съвременни детски романи – който се случва около преживяванията на детето, а не около интерпретацията на възрастните за света. Защото възрастните са също толкова деца и могат да бъдат еднакво незавършени и непораснали, точно както децата, които възпитават.