Доминиканката, която рисува щастливи български икони

Разкажи ми повече за благотворителният базар на Международния женски клуб, в който участваш.

Всъщност, правя го непрекъснато през последните седем години и всеки път си казвам, че е за последно, защото организацията е тежка, но на следващата година пак съм там. Проблемът е, че в България няма посолство на Доминиканската република, така че не получавам подкрепа отникъде. Единствено в дена на базара идват приятели, които ми помагат да продаваме нещата от щанда. Аз всяко лято, когато се прибирам в Санто Доминго, съм винаги с няколко куфара повече, които после връщам пълни със сувенири, които да предлагам на базара. Освен това собственоръчно правя и около 400 пастелитос. Тази година ще имаме и коктейли, както и една традиционна топла напитка, която в Доминикана я приготвяме за Коледа и е с джинджифил и лимонена трева. Много е вкусна, леко пикантна и те държи в добра форма за дълго време. Най-хубавото разбира се е, че всички набрани средства отиват за благотворителност. И много, много се вълнувам.

Какви са въпросите, които най-често ти задават по време на базара?

„Дали не сте от Куба?” – „Не, от Доминикана съм.” Питат ме за времето, питат ме мачовци ли са мъжете при нас. Питат ме и за нашия ром, който наистина е много добър и тази година хората ще могат да си купят от него. Това също е част от идеята на базара. Гостите му да научат повече за различните кътчета на света. Атмосферата винаги е невероятна. Просто това е ден, в който на едно място ти се предлага целият свят. А тази година базарът ще е страхотен, защото продължителността му ще се увеличи с два часа, а извън сградата ще има кулинарни щандове, където всеки ще може да опита вкусна, на място приготвена храна. Друга новост е книжката със стикери. Целта е хората да обиколят всички щандове, да вземат стикери от тях, а успелите могат да участват в томбола с награди.

Колко проекта ще бъдат подкрепени тази година?

Мисля че около 22 и наистина съм щастлива, защото този базар е възможността да направим и ние нещо за тази страна. Защото знам, че всичките ми сувенири ще се продадат, а парите ще отидат при хора, които имат нужда от тях. Това е нашият начин да кажем „Благодаря!” на България. Защото на нас тук ни се случват наистина хубави неща. Имаме добър живот, страната е безопасна, синът ни се роди тук и тази страна винаги ще е част от живота ни. Щастливи сме тук. Нищо, че в началото беше трудно.

Как е във вашата страна? Имате ли изградена култура на благотворителност?

Да, напоследък изникват все повече и повече неправителствени организации. Но ние по принцип обичаме да си помагаме. Обичаме да даваме, да подкрепяме близките си, съседите, а и непознатите, ако имат нужда от това. При нас усещането за близост с другите човешки същества като че ли е някак си вродена. Спомням си нещо, което много ме депресира, когато взехме Катя – жената, която ми помага в домакинството. Аз много обичам да готвя и когато дойде време да сядаме на масата винаги й казвах: „Храната е готова, хайде да ядем”. И тя винаги така, леко притеснена ми отговаряше с: „Ами, не, не, благодаря”, което много ме разстройваше. Обаждам се на майка си и й викам: „Мамо, тази жена не иска да яде! Тя дори не отваря хладилника, за да си сипе нещо за пиене. Какво да направя?” При нас, домашната помощничка е истински член на семейството, когото харесваме и на когото вярваме. Та, преживях културен шок. Но да, в Доминикана винаги всеки е готов да ти помогне. През цялото време. Дори имаме смешка, че разбираш, че имаш приятел от Доминикана, когато идваш да плачеш и аз плача заедно с теб. Нямаш представа какво се случи, когато Хаити беше разрушено от земетресението. Имам чувството, че цялата страна се изнесе да помага.

Ти лично, ако можеш да избереш страна, където да живееш до края на живота си, коя би избрала?

Разбира се, че моята. Но преди това искам да видя света. И след това да се прибера и да си умра доволна в Доминикана. Ние и сега пътуваме много и сме ужасни късметлии с децата си. Откакто са се родили, те пътуват, свикнали са и им харесва. А това е важно, защото пътешествията отварят съзнанието. Ние не искаме те да обръщат внимание на раса, религия, социален статут, сексуална ориентация. Искаме да ценят човечността. Веднъж казах на Лия Мари – „Виж, ако вземеш един бял човек и го разполовиш на две, какво ще откриеш?”. Отговорът е: „Ами – мозък, сърце, бял дроб и т.н…” И после я питах: „А, какво ще откриеш, ако разполовиш един тъмнокож на две?”. „Ами същото.” Това е истината! Всички сме еднакви. Външността е само костюм. Всички носим сърца и е важно те да бъдат изпълнени с обич и доброта. Защото обичта е всичко. Ако хората развият това в себе си, мисля че светът може да стане и съвършен. И вярвам, че ние може да го направим такъв.

Тази година базарът ще се проведе за 22-ри път и ще е на 4-ти декември от 10.30 до 19:00 ч. в Интер Експо Център (София, бул. „Цариградско шосе“ 147). Входът е 4 лв., деца до 10 г. влизат безплатно, а цената за ученици и пенсионери е 2 лв. За да избегнете големите опашки, е препоръчително да си закупите пропуските онлайн.

Автор: Надежда Петрова за Сдружение „Мулти култи колектив”