Ти имаш две деца.
Имам, да. Лия Мари е на 10 г и е родена в Доминикана, а Иван Александър скоро ще стане на три и е роден тук. Трудно взех решение, къде да го родя, защото всички ми даваха различни съвети. И в един момент си казах – Стоп! Никой, никъде от нищо не е застрахован. Избрах болницата, защото докторът говореше добре английски, а в родилното имаше сестра, която знаеше испански, така че можех да общувам спокойно и с нея.
А как реши да кръстиш сина си с две български имена?
Основната причина беше, че е роден тук. Ние не искаме да правим България далечна за него страна. Исках и да е с име, което е лесно произносимо за други култури. Освен това моят съпруг е наполовина руснак, а тези имена са близки до руските. Между другото, в Доминикана обикновено даваме по две имена на децата си. След това идва фамилното име на бащата, след това фамилното име на майката. Това е обичайно за страните от Латинска Америка.
Сега има ли някой, който ти помага в грижите за децата?
Да. Понякога ми се иска да можех да се справям и сама, но не мога. Трябва да бъда майка, съпруга, шофьор, готвач, учител в следобедите, приятел на дъщеря ми, а също и на сина ми. Така, че за да мога да бъда на ниво във всичките си отговорности, се нуждаех от човек, който да ми помага. За да мога все пак да имам време да правя нещо малко и за себе си. Да отида на фитнес, или да рисувам…
Това ли ти е хобито?
Обичам да правя неща с ръцете си. Това е моето бягство. Скоро трябваше да си изкарам българска книжка и процедурата по издаването й беше голям стрес за мен. Но в момента, в който започна да правя нещо с ръцете си, цялата тази пара и напрежение сякаш изчезват. Искам да продължа да рисувам и икони. Преди време взех няколко урока, така че ми е приятно да го правя. Лошото е, че българските икони са много тъжни, дори майка ми ме е питала – Защо лицата на тези светици и светци са винаги толкова угрижени? Но аз мисля, че моите икони са поне мъничко щастливи. Такива ги рисувам – български икони с доминикански щрих.
Ти вярваш ли в Бог?
Вярвам. Тук службите са на български. Но знам, че човек няма нужда от църква, за да бъде добър и да вярва в доброто. Дъщеря ми също е вярваща и въпреки че паленето на свещи не е в нашата култура, когато обикаляме из манастирите в страната, тя много обича да го прави и да си пожелае нещо.
