Силният родител никога не подхожда силово (интервю с Мадлен Алгафари)

П7: 13. Какво по отношение на възпитанието на децата най-често объркват родителите? Кога най-често допускат грешки и възможно ли е да ги поправят, без сериозни последици?

Мадлен Алгафари: – Поправими са грешките, разбира се. Нямаше да съществува професията психотерапевт, ако не беше така. У нас най-честата грешка е недостатъчното утвърждаване на детето. Преобладава при много родители критичното отношение, а похвалите и поощренията липсват (когато са заслужени, разбира се!). Оттам следва един национален проблем – осреднено ниската ни самооценка.

П7: 14. Чувството за вина, което съвременните родители изпитват, помага ли и на кого повече – на родителите или на децата или то има по-скоро обратен ефект?

Мадлен Алгафари: – Изключително много родители използват вменяването на чувство за вина като основен възпитателен инструмент. Малката доза вина е вътрешен коректив и доказателство за интериоризиране на правилата, за наличието на съвест. Но когато родителят постоянно кара детето да се чувства виновно, отнема от чувството му за значимост и го кара генерално да се съмнява в добрите си качества.

А когато един човек се чувства дефектен, той се и държи като такъв. Когато се чувстваме глупави, се държим като глупави и т. н. Проблемът е, че се чувстваме без да сме! Грозното пате се чувства грозно, но НЕ Е! Лебед е!

П7: 15. Напоследък е много модерно родителите да се увличат от принципите на специални методики на възпитание, на хранене и на отглеждане. Изобилието от информация сякаш ни запрати в една нова крайност – прекалено внимание и обгрижване, особено в ранната детска възраст, децата от малки са пълни вегани или посещават йога и други подобни практики, доколко това е полезно и „залитането“ в крайности не вреди ли на децата?

Мадлен Алгафари: – Не са препоръчителни вманиачените крайности, разбира се. Това е несвобода! Всяка форма на тотална несвобода травмира. Мисля, че това са реакции на действително липсващите знания за истинните неща при няколко предишни поколения.

Здравословно не означава едностранчиво, фиксирано, вманиачено, а гъвкаво, осъзнато, мъдро. Дозата прави лекарството. В големи дози всичко може да е отрова, но в малки е необходимо. Дори травматичните преживявания създават имунитет за трудности в живота. Здравословния стрес също ни прави силни.

П7: 16. Какво да очакват гостите на вашите безплатни и достъпни за всеки уебинари? Кога е следващият? Къде могат читателите да се информират подробно за датите и часовете на провеждането им?

– Ще продължа да отговарям най-вече на въпроси на участниците. На 24 април ще е следващият. Информация има в сайта на фирмата, която ги организира ON-ED. Те качват информация и на моята публична фейсбук страница. А ето, че и вие давате трибуна на това знание, за което лично ви благодаря. Аз наистина го чувствам като моя кауза и се надявам да стане кауза на всички ни, за да са по-здрави и щастливи децата ни.

П7: 17. Ще споделите ли вашата лична формула за щастливо семейство и успешни,самостоятелни и здрави деца?

– Любов, доверие, свободен избор, който формира лична отговорност. И ТЪРСЕНЕ! Аз търся непрекъснато. Готова съм да се променям, когато разбера, че греша.

П7: 18. Какво бихте пожелали на читателите на Първите седем и на техните деца?

– Да се питат какво е човек и какво е човещина! Човекът носи и много деструктивност в себе си. Човещината е по силите на тези, които избират да служат на доброто и да градят, а не да рушат. Но, за да осъзнаем кое е истински добро, градивно, първо трябва да сме склонни да разрушим някои гледни точки. Има възгледи от миналото, които са прекрасни, мъдри, вечно здравословни, но има и такива, които пречат на щастието и здравето на човека.

Така е било винаги в човешката история. Когато трябва да се променят гледните точки, консерватизмът е бил пречка, промяната е плашела хората. Но този страх е пречел преди всичко на по-щастливото и здравословно живеене.