Гъбарко

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Gabarko-01

Сутринта настъпи хлад.

Наш Гъбарко сети глад,

влезе в ресторант голям.

Викна: „Дайте ми да ям!“

 

— Тук безплатна е храната

за работници в гората.

Никой теб не те познава.

Що работиш ти тъдява?

 

— Аз работник съм — зидар,

нося кофи, пълни с вар.

— Тъй ли! Е, тогаз седни,

от чорбата си хапни!

 

Тъй Гъбарко със измама

яде колкото за двама.

Но Кълвачът за беда

долетя и го видя.

 

Скри се Лъжльо във тревата,

но заплете си краката.

Те безсилни се извиха

и без шум се отлепиха.

 

А нещастникът в тревата

плаче: „Да вървя не мога!“

Врабчо каза: „Ей сега

ще повикам доктор Га.“

 

Докторът е тука вече.

Той на помощ се притече

бързо чантата прерови,

сложи пак крачета нови.

 

Беше се ядосал много.

На Гъбарко каза строго:

„Който лъже — за награда

като тебе ще пострада!“

 

И мушици, и зверчета

гледат новите крачета.

Доктор Га в гората стара

на Гъбарко все се кара:

 

„Гледай, всички ти се чудят.

Те отиват да се трудят,

ти пък скиташ — сам видях.

Най-добре тръгни със тях!“

 

Ето, Мравката, добрата,

хвана Гъбча за ръката.

Тръгна бързо и Калинка,

сбрала шарена дружинка.

… продължение

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Страници: 1 2 3 4

Публикувано в: Приказки

Етикети:

68,877 преглеждания

Comments are closed.