Гъбарко

Приказка в стихове от Батко Златко (автор и на Медената пита) и картинки от художника Вадим Лазаркевич

Под един вековен бук

много надалеч от тук,

расна гъбичка с калпаче…

Често виждах я да плаче.

 

Сърдеше се тя, че всички

имат си крака, ръчички.

А пък тя седи горката,

неподвижна във гората.

 

Но защо ли не минава

вече доктор Га тъдява?

Казват малките врабчета,

че поставял той крачета.

 

Гъбичката спря да плаче —

чу наблизо, че се грачи.

Начаса̀ изви снага

и съгледа… доктор Га.

 

Докторът се приближи.

Каза: „Гъбке, не тъжи“!…

Сложи й крачета здрави

и ръчички й постави.

 

Па обу й панталонки

със презрамчици от клонки,

и като помисли малко,

име даде й Гъбарко.

 

После чантата затвори

и усмихнат заговори:

„Имаш си крака и вече

стана истинско човече.

 

Ще ти кажа, без да питаш —

тъй напразно да не скиташ.

Не кради и не лъжи,

работи, а не лежи!“

 

 … продължение