Възможното съдействие или как и кога съдействат децата
Убедена съм, че всяко нещо, което искаме от децата си имаме първо да им покажем как се дава. Ако искаме да ни чуват, имаме да ги чуем. Ако искаме да ни вярват, имаме да им вярваме. Ако искаме съдействие имаме да им съдействаме.
Естествено колкото по–просто звучи на теория токова по-трудно е да се живее на практика.
На мен лично често ми се налага да моля дъщеря си за съдействие за да допиша някой мейл, да си проверя пощата или да проведа някой телефонен разговор. И обикновено това се случва точно когато тя иска внимание, за да рисуваме с пръсти, да четем книжка или да се обличаме да излизаме навън.
Но ако искам да ми съдейства имам да й съдействам нали? В желанието си да правим неща заедно тя има нужда да се забавлява и засега не успява да го прави сама освен, ако не и помогна. Ако и съдействам със занимание, което и е интересно да прави сама има как и двете да сме доволни.
Подобни варианти за нас са леген с пясък (лунен или речен), пластилин и игра със сапун и вода. Всеки от тези варианти си има кусури откъм допълнителните усилия, които изискват за почистване, преобличане след намокряне и т.н. но са безпогрешни варианти на съдействие от моя страна по значим за дъщеря ми начин. И тогава тя ми съдейства по значимия за мен начин. Оставя ме да свърша, което съм преценила за важно.
До скоро често ми се налагаше да ходя с нея и по срещи, да водя лекции и семинарни упражнения. Затова с опита мога да кажа, че търпението, което тя има за моите занимания обикновено е правопропорционално на търпението, което е преживяла с мен в часовете преди това.
И да, не винаги се получава както ми се иска, но винаги когато съм успяла да откликна на потребностите и, тя откликва на моите. Без драми и без сцени. И обратно. Всеки опит да направя каквото съм си наумила без да се погрижа за съгласието между нас се превръща в сцена, които после искам да забравя.
Автор: Емилия Илиева-Крайнова, Обучител по ННК и водещ на курсове за емоционална интелигентност
Емилия Илиева е най-вече известна като лицето на Ненасилствената комуникация (ННК) в България. Тя е един от първите обучители по ННК за България и основният, който през последните 10 години системно развива както популярността не метода в страната, така и екипи от хора, които да прилагат и преподават метода нататък. През 2010 Емилия създава Communication Academy и понастоящем е управител и основен водещ към организацията.
