Гъбарко
Там, где ручеят тече,
Сечко едър бор сече.
Ей Гъбарко наш, веднага
спусна се да му помага.
Неуморно със топора
удря дънера на бора.
Всички гледат с изненада:
с грохот борът взе да пада.
Стреснаха се пеперуди.
Даже Меца се пробуди.
Чудят се — какво ли стана,
че така кънти Балкана.
След това задружно всички
дялаха дъски, гредички,
и с работния си гост
те сковаха хубав мост.
Подир моста бързешком,
виж, изграждат детски дом.
Таралежите със жар
мажат къщичката с вар.
Труд кипи до късен здрач.
Заю-Баю е готвач.
Готви пресни зарзавати —
зеле, моркови, домати.
Катеричката намери
орех и се покатери.
И доволна — на гърба
метна пълната торба.
Вижте, в детската градина
сбра се цялата дружина.
Сред играчки интересни
учи приказки и песни.
Тъй животните в гората
си живеят като братя,
в мирен труд текат им дните
и са весели, честити.
Наш Гъбарко се поправи
и краката му са здрави.
Доктор Га отново мина
и край цъфнала къпина
спря Гъбарко и му рече:
„Значи, ти не лъжеш вече,
даже си труда обикнал
и със работата — свикнал.
Затова венец в награда
теб заслужено са пада.“
104,219 преглеждания
