“Имах най-вълнуващото и скоростно раждане”

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

desislava

В: Защо избрахте “Свети Лазар”?

О: Защото към момента това е единствената акушеро-гинекологична болница, в която биха се съгласили да водят вагинално раждане след две Цезарови сечения. А също така и едно от малкото места, където се допуска раждане с дула. Важен фактор при избора ми беше също, че много мои познати родиха в “Свети Лазар” естествено след предишно секцио.

В: Как ви посрещнаха там?

О: Посрещнаха ме така, както би трябвало да бъде посрещнат пациент, в което и да било европейско лечебно заведение – с усмивка, уважение и загриженост.

В: Какви бяха специалните грижи, с които ви обградиха?

О: Имах дула, която беше денонощно на мое разположение, следваха плана за раждане, който предварително изготвих. Бях с бебето си от момента на раждането му. Странно е, че споделям всичко това като специални грижи, защото това са нормални родилни практики извън нашата страна.

В: Страхувахте ли се от раждането?

О: Да, плашеше ме неизвестното – как точно ще се случи, ще успея ли, ще бъде ли наред всичко с бебето. Но страхът от вече известното беше по-силен.

В: Как премина самото раждане?

О: Имах най-прекрасното, вълнуващо и скоростно раждане. В петък преди обед бях в “Свети Лазар” за проследяване на тонове и нямаше изгледи раждането да започне скоро. Прибрах се у дома и се захванах с всекидневните задачи. От време на време получавах контракции, но не бяха болезнени – или не повече от тези, които ме измъчваха по време на цялата бременност. Късния следобед говорих с дулата си, че като че ли скоро ще родя, защото вече трети ден имам регулярни контракции за около час-два. В 20 часа сложихме със съпруга ми децата по леглата, след което се разговорихме за раждането и за това, че май ще попренося. Но внезапно към 21 часа контракциите станаха по-болезнени. Започнах да засичам през какви интервали са и каква е продължителността им. Оказа се, че не са регулярни и продължаваха между 10 и 40 секунди. Реших, че е рано да се обаждам на д-р Николова и дулата и да тръгвам за болницата, защото по принцип лекарите съветват да се иде в болница, когато контракциите са през 4 минути, с продължителност около 60 секунди.

След затишие от около 30 минути, някъде около полунощ, когато вече бях решила да си лягам да спя, контракциите се завърнаха с пълна сила. Бяха на 3 минути, с продължителност около 40 секунди. При това започна спонтанно изтичане на странна течност, която не приличаше по описание нито на “тапа”, нито на води. (После ми обясниха, че това са били част от водите, примесени с “тапата”). След като видях, че нещата май са сериозни, се обадих на дулата си, като ѝ обясних какво точно се случва. Не бях уверена дали наистина раждам и решихме да дойде да ме види преди да будим д-р Николова.

После нещата се развиха ужасно бързо – дулата дойде и видя, че наистина процесът на раждане е напреднал, обади се на д-р Николова, защото вече не можех да говоря. Пристигнахме в болницата, а аз вече чувствах напъни по време на контракциите. При прегледа се оказа, че съм получила разкритие от 9 сантиметра, но главичката на бебето е високо. В този момент надеждите ми за вагинално раждане сякаш се попариха. Раждането на няколко приятелки се бе развило по подобен начин и беше приключило оперативно. Надеждата ми се върна, когато 2-3 минути по-късно в родилната зала се оказа, че главичката е слязла. След това загубих представа за времето, опитвах се да се концентрирам и да слушам и изпълнявам указанията на д-р Николова и на акушерката Емилия Казълова. След серия напъни – къде успешни, къде не толкова, усетих облекчение. А секунда по-късно чух първото проплакване на моя син.

В: Какви емоции и мисли ви “нападнаха”, след като родихте?

О: По принцип ми е много трудно да обличам чувствата си в думи. А това, което ме заля, след като чух плача на детето си, е още по-трудно за описване – щастие, триумф, благодарност към хората, които ми помогнаха да сбъдна това щастие:

д-р Николова, акушерката Емилия Казълова, дулата ми Олга Дукат. И не на последно място съпругът ми, който ми беше помощ и опора по време на контракциите у дома.

В: Бихте ли препоръчали “Свети Лазар” на ваши близки и защо?


О: Да, бих препоръчала “Свети Лазар”. Защото там те ще се чувстват комфортно и ще получат нужното внимание, грижи и лечение.


В: Вашето мнение за д-р Николова – като експерт и като жена, на която винаги може да се има доверие в чисто човешки аспект?


О: Мисля си, че нямам нужното образование, за да дам оценка на д-р Николова като експерт. Това, което ме спечели у нея, беше увереността ѝ и спокойствието ѝ. В казус като моя е важно лекарят да има стратегия и план какво да се прави при различно развитие на ситуацията. Този подход дава на пациента усещането за сигурност, което е изключително важно.


Десислава Разсадова, софтуерен консултант

 

Повече информация по въпросите за бременността и раждането, може да намерите на страницата на Болница “Св. Лазар”: 

Sv. Lazar - logo-1



 

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Posted in: Споделено

2,529 преглеждания

Comments are closed.