Захарни върхове и спадове по пътя към родителството (1)

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

beautiful pregnancy

 

Понякога родителството е нещо, което ни се случва като награда. Понякога за родителството трябва да получим зелена светлина от лекаря – че го заслужаваме, защото сме се борили, че не сме се отказали. Понякога родителството идва след като сме победили в битката. В поредица от няколко публикации ще ви покажем историята на Линдзи, жена, майка, блогър, която страда от диабет тип 1. Как се става майка в сянката на диабета? Как се живее с инсулинова помпа? Как се възпитава дух на боец, защото това се изисква, за да си победител във вечната битка с нивата на кръвната захар? Следете поредицата „Захарни върхове и спадове по пътя към родителството“.


Толкова много исках бебе. Само за това мислех. Но също знаех, че съм диабетик  с диабет тип 1 и, че това трябва да се обсъди първо с моя лекар.

Около 8 месеца преди да започнем опити да забременея се срещнах с моя ендокринолог. Споделих с него желанието си да имам бебе скоро. След като ми направи кръвен тест, който дава видимост как са се движи нивата на кръвна захар напоследък (т.е. как аз съм се грижила за диабета си) той каза, че не ми препоръчва да забременява, докато кръвния ми тест не е с много по-ниски нива. По това време беше 8.7.  Огромен проблем! Аз тренирах всеки ден (бях тичаща машина), хранех се сравнително здравословно, теглото ми беше чудесно, но си признавам, че не бях особено стриктна относно нивата на кръвната ми захар. Правех си по 5 инсулинови инжекции на ден, но е бях особено сериозна по отношение на времето, когато ги правя. Например, изяждах огромен геврек за закуска и кръвната ми захар скачаше в небесата и аз си мисля: „О, ще спадне, като изляза да тичам“. След това спадаше до сравнително нормални нива, а след това – падаше прекалено много.

Лекарят ми обясни, че ако забременея сега, рискът да направя спонтанен аборт е много висок (висок е дори и когато имаш стриктен контрол). Също ми обясни, че бебето ще е застрашено от по-висок риск от трайни увреждания, които ще окажат трайно влияние върху живота му. Рискувах също да родя мъртвородено бебе. Не е особено успокояващо, нали? Дори ми даде примери с негови пациенти, които не са се вслушали в съветите му и са забременели и бебетата или не са оцелели или са били родени с увеличени органи (заради липсата на контрол над нивата на кръвната захар) – което е животозастрашаваща ситуация за бебето. Не исках нито един от тези сценарии да се развие за мен, затова бях готова да направя сериозни промени в живота си.

До този ден винаги съм била против инсулиновата помпа. Само при мисълта да нося през цялото време апарат с размер на пейджър, втъкнат в задния джоб на джинсите си, в сутиена си, когато съм с рокля или да имам виждаща се тръбичка, залепена за бедрото ми, докато съм по бански на плажа, не ми звучеше готино. Но вече знаех, че трябва да го направя, без значение дали ми харесва или не.

Тръгнах си от срещата в този ден с рецепта за инсулинова помпа и постоянна система за проследяване на глюкозата. След няколко дни една жена дойде вкъщи и ме обучи как да използвам всичко това. Официално бях свързана с помпата и още едно допълнително устройство, което беше закрепено за корема ми, наречено система за постоянно следене на глюкозата. Тази нощ за пръв път си легнах с инсулинова помпа, натъпкана в спортния ми сутиен.

Отне ми около седмица да свикна с това, но забелязах, че нивата на кръвната захар започнаха да се подобряват веднага и постоянно. Тогава станах дори по-стриктна с диетата си. Изцяло отказах нишестените въглехидрати и продължих да спортувам. Мислех преди да направя каквото и да било и как то би се отразило на кръвната ми захар. Чувствах се добре, въпреки че трябваше да следя постоянно положението, защото знаех, че го правя за бъдещото си бебе. След 4 месеца кръвната ми захар беше постоянно 6,9 – много по-добър показател. Лекарят ми каза, че иска да е дори по-ниска (за Бога!!!). Но поне ми даде зелена светлина да започнем опити за бебе. И започна забавната част (шегувам се, няма да ви занимавам с нея)!

След 4 дълги месеца (а аз не съм от търпеливите) разбрахме, че съм бременна! Помня, че се събудих една сутрин и си казах „Неее, хванала съм грип!“, но след три положителни теста за бременност, осъзнах, че нямам грип и че ще имаме бебе! Плакахме, смяхме се и нямахме никаква идея какво ни предстои по време на това дълго диабетично бременно пътешествие, но готови или не вече сме хванали влака!

Ако имате диабет тип 1 и планувате да имате бебе, ето няколко неща, които трябва да знаете:

* Планирайте го. За здравите хора изненадите могат да са приятни, но когато имате диабет тип 1, не е добре да се случват.

* Срещнете се с лекаря си и му кажете, че  обмисляте да започнете опити. Направете си изследване на нивата на глюкозата и изчакайте докато той ви даде зелена светлина за бебе.

* Ако можете да преминете на инсулинова помпа, направете го! Няма да съжалявате и това ще улесни в пъти контрола ви над кръвната захар, когато сте бременна.

* Погледнете сериозно на диетата си. Аз лично отказах напълно високо въглехидратите храни и всичко, което би могло да повиши инсулина ми. Нямах никаква идея какво е палео диета тогава (бел. ред. Линдзи се храни по правилата на палео диетата), но ако бях чула за нея, щях да се храня така още тогава.


 

Аз не съм лекар.  Аз просто споделям моята лична история и нещата, които са ми помогнали, както и тези, които не са за контролиране на диабета. Ако обмисляте някакви промени в живота си, които имат отношение към диабета (ако страдате от него), трябва непременно да се свържете с вашия ендокринолог. 


Ще продължим да публикуваме текстовете на Линдзи, свързани с животна на една майка диабетик тип 1, диабет 1 и бременност, справяне със сутрешното гадене, рязкото покачване и спадане на кръвната захар, връщане на формата след раждане с диабет 1. Следете ги!

Междувременно, вижте няколко нейни рецепти: за лимонов палео сладкиш и бейгъли.

За авторката:

lindsay_diabetesЛиндзи живее в Южна Калифорния и е един от любимите ни блогъри и майка на две малки момчета: Макс (3 г.) и Ронин (1 г.). Тя страда от диабет тип 1 от 9 годишна, но към днешна дата е успяла да изгради железни правила за здравословен живот и да се е научила да ги следва като войник. В блога й можете да откриете купища рецепти за ястия, които изглеждат като вкусно бягство от полезната храна, но представляват 100 % здравословни порции за всеки един от нас, без значение дали сме диабетици или сме здрави, дали спазваме палео диета или не. Освен всичко друго, там има много домашни рецепти за разкрасителни процедури, детокс, DIY бижута и идеи и много други.










Прочетете още:

shutterstock_4903708  Диабет и храна: кои храни в действителност го причиняват?

diabet%20pri%20deca_7186159%20(2)  Детският диабет

estational%20diabetes-1_54130963  Гестационният диабет


FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Posted in: Споделено

1,572 преглеждания

Comments are closed.