Месец на бременността в Първите седем
Цвети е майка на Сони и Ани. По принцип е работохолик, но последните три години основно възпитава малчугани да вярват в себе си и да крачат уверено напред. През останалото време управлява проекти за милиони. Свободно време няма.
Разкажете как се случи вашата бременност: планирана, непланирана, къде и с кого бяхте, когато разбрахте?
И двете ми бременности са абсолютно планирани. И едната и другата бяха съобразени с редица фактори. И двата бебока станаха от раз. В интерес на истината имахме доста колебания за второто си детенце. Точно нещата се бяха наредили – бях започнала много нови проекти, бяхме намерили добра детегледачка за Симеон, вече ни се връщаше по-активно към работа (говоря в множествено число, защото със съпруга ми участваме почти наравно в отглеждането и възпитанието на хлапетата), свободното време ставаше по-малко и по-малко. Колебахме се много месеци. И накрая – сега или никога, давай.
Със Сони разбрах, че съм бременна след преглед. Отидох за цистит, тръгнах си с направление за женска консултация. Реакцията ми беше доста смесена. Бях неимоверно щастлива, но не бях сигурна дали това беше правилният момент за деца. Иначе от около седмица бях спряла кафето и сладкото и ми се ядеше само месо и отровно солени неща. Но нямаше как да зная, че тези малки знаци издават голямото събитие. С Анета разбрах значително по-бързо. След няколко поредни изхвърлени неизпити лате-та и три дни само на салaта с риба тон, вече нямаше нужда от тестове и прегледи. Съобщихме първо на роднините. Новината за Сони беше посрещната с фойерверки. Докато реакциите за Ани бяха по-смесени. Разликата между двамата е точно 2 години и индиректно се усещаше, че бабите и дядовците не са нарадвали все още на Сони, за да идва новата версия.
Какво беше първото нещо, което си помислихте, като видяхте теста (когато лекарят ви съобщи)?
Не зная. Бях объркана. Огромна радост и много колебание дали е правилно да е сега. И с двете деца. Със Сони не бях готова за новия етап в живота. С Ани се чувствах гузна пред Сони – сякаш не ми е достатъчен и искам друго дете. Тази вина остана по време на цялата ми бременност. Чак след раждането разбрах, че не делиш, а удвояваш обичта. Разликата е огромна!
На кого казахте първо?
На бабите и дядовците. Всъщност, сега се замислям, че с Анета първа разбра шивачката ми, когато й занесох всички панталони за смяна на коланите. Коремът ми порасна много бързо и още във втория месец си личеше, че има нещо – или системно преяждам или причината е по-красива. И дочаквайки третия месец, за да съобщим, трябваше да се посмени малко гардеробът. Та така, шивачката ми разбра първа.
Как мина бременността ви?
Първата ми бременност мина кошмарно. Лежах за задържане от 6-та седмица. Последно лежах в 32-та. Бях качила само 5 килограма и след раждането бях по-слаба, отколкото преди да забременея. С Анета не беше така. Пак имаше тежки контракции през цялата бременност, но всичко мина супер. С Ани качих девет килограма. Още на първия преглед невероятната ми гинеколкожка каза с усмивка: “Аз дебели бременни не обичам. Спираш сладкото и хляба от днес
Бременните често преживяват различни странни периоди: какви бяха вашите, какви непривични хранителни навици развихте, кои са странностите, с които околните хора помнят бременността ви?
Спрях кафето. Невероятно за мен. От три кафета на ден – и хоп на чай. Всички забелязваха промяната на момента. Отделно спрях всичко сладко – просто не ми се ядеше, даже в някои моменти ми се гадеше при миризмата на сладко.Проядох салати и всякакви зелени храни 🙂
Какво бихте променили в евентуална следващата бременност – от гледна точка на сегашния си опит?
С Анета си бях научила урока – психическото състояние на майката е по-важно от физическото. Прекалените притеснения и медицинска намеса са вредни за всички. Малко винце вечер, кафе сутрин, пържолка с пържени картофи при желание, хубав секс, продължителни разходни с приятели, весели купони, сантиментално кино, смях и радост. Нека не остава време да си мислим къде ни боли и стяга. И не забравяме, че все пак сме бременни – нормално е да ни е дискомфортно тук-там.
Какво означава за вас да носите бебе под сърцето си?
До шестия месец това означава, че цялата вселена е в теб. Няма нищо друго, с което тази емоция да се сравни. След шестия месец означава пак това, но буквално – целия цвят е под сърцето ти, едвам дишаш и нон-стоп нещо те души или рита в ребрата ;))
Какъв беше изхода от бременността? Как протече раждането?
Много тежък въпрос. Със Сони раждането беше кошмар. Бяха ми объркали термина с 4 седмици още в самото начало и извадиха Сони в 8-я месец. Детето беше в много тежко състояние, не дишаше, имаше вода в дробовете и беше инфектирано. Лежа 30 дни в Националния център по неонатология. Видях го в момента, в който го извадиха син, задушаващ се и малък. Дадоха ми да го видя и го отнесоха. Задълго. Бях секцио и упойката не хвана. Не беше дозирана добре, предполагам. И въпреки, че видяха че има проблем, докторът каза: “Отварям, нея ще я хване в процеса”. След това пълна упойка, защото след като видях Сони и загубих съзнание от болките. След няколко месеца разбрах, че са ми направили и още един подарък в Шейново (държа да кажа името на болницата и смятам, че трябва да я затворят на момента) – стафилококова инфекция на кръвта. Второто раждане беше невероятно. Не можех да искам повече. Родих в Токуда с второ секцио. Гушнах и целунах розово и топло бебче. Бях потънала в сълзи от радост. Възстанових се бързо и безпроблемно.
Блиц:
Емоцията: Неповторима
Музиката: Въздействаща силно
Храната: Солена
Бъдещето: Малка пухкава вселена
Усещането: Пристрастяващо
Любовта: Завинаги
Сънищата: Цветни
1,886 преглеждания
