Как малките научават за света

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Как да помогнем да децата ни да правят разлика между неконтролируемото и понякога не толкова безопасния свят?

 

 

 

 

Без значение какво правим като родители, ние не можем да контролираме странните, тъжни, объркващи или плашещи ситуации, на които децата ни са изложени, докато са навън. Със сигурност детето ви е виждало как родител бие детето си или бездомник моли за пари. Какво трябва да правим в такива ситуации? Трябва ли да си мислим, че детето ще забрави това, което е видяло или трябва да поговорим с него? Как да помогнем да децата ни да правят разлика между неконтролируемото и понякога не толкова безопасния свят?

1. Не забравяйте, че децата имат феноменална памет – както за добрите, така и за лошите неща

Да се натъкнете на ситуация, която е объркваща и стресираща за детето ви и да претендирате, че нищо не се е случило не означава, че ще заличи случката от съзнанието на детето. Знаете как децата могат да се сетят за нещо, което е станало преди месеци. Докато детето ви е в предучилищна възраст, неговата памет ще запомня неща от преди година и повече. Всичко, което му прави впечатление или му е интересно, се запазва някъде в мозъка. Дори и да не може съзнателно да върне спомена, емоционалните връзки са все още там, особено ако е нещо, което се е случвало многократно.

2. Наблюдавайте детето си.

Най-добрият начин да разберете какво вижда детето ви, е да го наблюдавате. На какво обръща внимание и какво му прави впечатление. Ако видите, че нещо тормози детето ви и то се опитва да го асимилира или да го разбере, може би има нужда от помощ.

3. Имайте предвид неговия етап на развитие.

Подрастващите мислят за определени неща. Те са склонни да мислят за свят, който е безопасен и който ги предпазва. Те докосват, изследват и играят в заобикалящата ги среда. Докато децата са малки, нещата, които за вас са притеснителни, може да не направят впечатление на детето ви.
Ако мислите, че детето ви е разтревожено или обезпокоено от нещо, една бърза реакция от ваша страна може да го успокои. Може би детето ви иска просто да знае, че вие знаете на какво е станало свидетел и какво е видяло и че всичко е нормално и добре.
Когато детето ви е на две-три годинки, въображението му е огромно и има способността да мисли абстрактно и  със съпричастие, затова ще ви поглежда и ще иска да му обясните причините за дадената ситуация.

4. Давайте прости и ясни обяснения.

Ако не сте сигурни какво и колко обръща внимание детето ви на нещо, направете коментар или обяснете достъпно, за да видите дали е толкова важно за него и дали има интерес да попита повече за това.

Ако нещо наистина е притеснително и стресиращо, като например вие и вашият партньор се карате и напрежението е високо, отделете минута да обясните на детето си, когато нещата поомекнат.

Към третата си година, детето има нужда от обяснения, за да не се чувства самотно и объркано. То може да не каже нищо в отговор, но това ще му помогне да се справи емоционално с проблема.

5. Детето ви се обръща към вас, за да знае как да се чувства

Знаете как детето ви като чуе силен трясък или шум, е уплашено, учудено или удивено от нещо и веднага се обръща към вас. Това е така, защото то не знае как да реагира и се обръща към вас – човекът, на когото най-много вярва. Дори и да не ви попита веднага щом види нещо необичайно, детето ви наблюдава и се опитва да разбере по езика на тялото как се чувствате. Ако вие сте притеснени или ядосани, това със сигурност покачва нивото на неговия стрес.

 

6. Не приемайте думата „защо” толкова буквално

Въпросите със „защо” се появяват около три годишна възраст и децата обикновено имат предвид: „Това е много интересно, искам да знам повече за това.”. Затова ако отговорите директно, въпросите от страна на детето няма да спрат – те със сигурност искат обяснение, но повече от това, те искат да чуят вашия опит, мислите ви и вашите идеи.

Когато вашият мъник ви пита например: „Защо тази майка така крещи?”, то може дори да не търси точния отговор, а по-скоро иска да ви каже, че това му е направило впечатление и иска да знае повече. Един адекватен отговор би бил: „Може би тя е бясна за нещо, как мислиш? На мен лично не ми харесва, когато видя някой да вика така.”. Приемайте въпросите „защо” по-малко като запитване и повече като интерес, който вашето дете проявява.

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Posted in: Полезно

1,365 преглеждания

Comments are closed.