Фолиева киселина и фолат: част 1

В брой април 2010 г. на списание Prevention magazine е публикувана статия със заглавие „Закуската ви дава ли ви рак?“, която почти мигновено става популярна в медиите заради въпроса, който се повдига от нея: вредна ли е фолиевата киселина за нас. Списанието представя проучване, според което синтетичната фолиева киселина, която се съдържа дори в някои храни като ориз, бяло брашно, зърнени закуски, зърнени блокчета, напитки, мултивитамини и десетки хранителни добавки, е довела във времето до значително нарастване на случаите на рак, в частност на рак на дебелото черво, простатата и белите дробове.

“Колкото повече знаем за фолиевата киселина, толкова по-ясно става, че приемането и от всички носи сериозни рискове“, казва един от учените, участвали в научното изследване Дейвид Смит, лекар, професор по фармакология в Университета в Оксфорд, Англия.

Въпреки че досега фолиевата киселина се свързваше само с много и различни ползи за здравето, сега знаем, че приемането й носи и много потенциални рискове при завишен прием чрез хранителни добавки и различни храни, които я съдържат.

Фолат и фолиева киселина: каква е разликата?

Термините „фолат“ и „фолиева киселина“ често се използват взаимнозаменяемо, но всъщност не означават едно и също нещо. Фолатите са вещества от групата на витамин В (различни производни на тетрахидрофолат), които се съдържат в суровата храна като зеленолистни и зелени зеленчуци.  Фолиевата киселина, от друга страна, е напълно окислена, синтетична съставка (птероилмоноглутенова киселина), която е част от състава на хранителни добавки, суплементи, и като добавка към храни. Важната разлика тук, е че фолиевата киселина не се съдържа естествено в храните.

Фолатът и здравето

Каква е ролята на фолатът? Фолатът е необходим по време на бързо клетъчно делене и разтеж, в които нуждите на организма за фолат се увеличават двойно.

Дефицитът му води до някои от най-често срещаните витаминни дефицити в САЩ и води до състояния като:

– Анемия

– Честа поява на дефекти на гръбначния стълб (сериозни вродени дефекти на гръбначния стълб и мозък, които се получават в ранните етапи на формиране на ембриона, най-често срещаното, от които е спина бифида).

– Увеличен риск от развиване на рак

– Завишен хомоцистеин, рисков фактор за развитието на сърдечно-съдови проблеми, сърдечен удар, и много други здравословни състояния.

Потенциални рискове, водещи до нисък прием на фолат:

– Неадекватен прием на хранителни вещества

– Увеличена нужда от фолат – бременност, кърмене

– Ниска абсорбция на фолат от храната (неусвояване)

– Променен хепатитен метаболизъм (на черния дроб)

– Завишена елиминация на фолат

– Дефекти на гръбначния стълб: как започна приемането на фолиева киселина

Доказателствата за защитната и превантивна сила на фолиевата киселина, приемана преди и по време на ранните етапи на бременността доведе до задължително предписване на фолиева киселина на всички пациентки в САЩ и Канада. Слагането й в  храната, вместо приемането й само като хранителна добавка, беше също направено задължително, защото често дефицитът на фолат се оказва налице, едва след като пациентките откриват, че са бременни. Ето как фолиевата киселина става част от хранителните продукти, храни, добавки и мултивитамини.

Тъмната страна на приема на фолиева киселина

Статията продължава на следващата страница…

Тъмната страна на приема на фолиева киселина

Случаите на спина бифида и сърдечно-съдови заболявания рязко спадат, след като фолиевата киселина е станала част от ежедневното ни „меню“.  Обаче, се появяват все повече проучвания, които искат да надигнат въпроса за безопасността от многократно завишения прием на синтетична фолиева киселина от много и различни източници, което прави невъзможно проследяването на реалните количества от фолиева киселина, които приемаме ежедневно. Дали наистина имаме нужда от толкова големи количества фолиева киселина?

Рискът от прием на повече фолиева киселина, отколкото имаме нужда, води до неусвоени количества от веществото, коит циркулират в кръвообращението ни. Оказва се, че дори нормални количества фолиева киселина – под 400 микрограма на ден – приети чрез храна с добавена фолиева киселина в нея, води до наличието на неусвоена таква в кръвообращението ни.

Здравните последствия от хроничното излагане на неусвоена фолиева киселина, все още не са изчислени, а все още нямаме и визи по отношение на дългосрочните ефекти. Има няколко проучвания, които сочат за потенциален риск от приема на фолиева киселина. Смята се, че практиката за допълнителен прием на фолиева киселина е довела до допълнителни 15 000 случая на разболяване от рак годишно само в САЩ. Едно изследване показва очевидното увеличаване на случаите на рак на дебелото черво след задължително предписване на фолиева киселина в САЩ и Канада. Няколко медицински издания коментират, че наблюдаваната тенденция на увеличаване на случаите на рак на пациенти след дългосрочен прием на фолиева киселина не би трябвало да е изненадващ, след като още от самото начало на синтезиране на фолиевата киселина през 40-те години на миналия век, е ясно, че тя увеличава развитието и размножаването на вече съществуващи ракови клетки и образувания в организма.

Има все по-увеличаващо се ядро от доказателства, което потвърждава двойнствената роля на фолата в канцерогенезата. Високото съдържание на фолат предпазва от развитие на рак в отсъствието на пренеопластични лезии (свръх голямоколичество тъкан), но фолиевата киселина подпомага и дава тласък на нарастването на вече съществуващите пренеопластични лезии. В момента няма проучване, което да сочи, че приемането на идентичен с природния фолат като например 5-метилтетрахидрофолат и 5-формилтетрахидрофолат увеличава прогресирането на съществуващите неоплазми.

Какво е решението?

Да се приема хранителна добавка фолат,която ни дава идентиченс  природния фолат или да положим усилия да се хранис със зелени зеленчуци, които го съдържат естествено.

Прочетете още:

  Световен ден, посветен на спина бифида и хидроцефалия

 За витамините, минералите и бременността

 Ягодите

Източник: http://blog.designsforhealth.com

Превод: Радмила Христова

Референции:

Ulrich CM, Potter JD. Folate supplementation: too much of a good thing? Cancer Epidemiol Biomarkers Prev. 2006 Feb;15(2):189-93.

Kim YI. Folic acid fortification and supplementation–good for some but not so good for others. Nutr Rev. 2007 Nov;65(11):504-11.

Powers HJ. Folic acid under scrutiny. Br J Nutr. 2007 Oct;98(4):665-6.

Wright AJ, Dainty JR, Finglas PM. 2007. Folic acid metabolism in human subjects revisited: potential implications for propose

Forssén KM, Jägerstad MI, Wigertz K, Witthöft CM. Folates and dairy products: a critical update. J Am Coll Nutr. 2000 Apr;19(2 Suppl):100S-110S.

Duthie SJ. Folic acid deficiency and cancer: mechanisms of DNA instability. Br Med Bull. 1999;55(3):578-92.

van der Put NM, van Straaten HW, Trijbels FJ, Blom HJ. Folate, homocysteine and neural tube defects: an overview. Exp Biol Med (Maywood). 2001 Apr;226(4):243-70.

Center for Disease Control and Prevention. Spina Bifida and Anencephaly Before and After Folic Acid Mandate — United States, 1995–1996 and 1999—2000. MMWR Weekly, May 7, 2004 53(17):362-365.

Shane B. Folate fortification: enough already? Am J Clin Nutr. 2003 Jan;77(1):8-9.

Brody T. Nutritional biochemistry. San Diego: Academic Press 1999.