Един курс, седем различни раждания. Раждане 4. Рая

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

rajdane raq

Това е четвъртият разказ от поредицата „Един курс, седем различни раждания“. Седем майки, които са посетили курса в Естествени идеи, споделят своите истории. Тези истории според мен са много ценни с това, че доста добре описват различните варианти, както и възможностите в болниците към момента. Днешният разказ е от Първа АГ болница Света София (Тина Киркова).

Автор: Рая

Нашата звездичка Рада се роди на 12 Юни 3550 гр и 50 см. Раждането протече по начин, за който бях чела само от разказите в сайта на Олга – много скорострелно и си мислех, че малко или много жените преувеличават и не е възможно едно раждане да бъде толкова бързо. Да – ама не.

На 12 Юни бях на рожден ден на снаха ми в Симеоново и до 22 часа си хапвахме и пийвахме доволно – всеки ме питаше дали няма да раждам вече, тъй като пренасях 6 ден и съвсем бях се психирала – обикалях цял ден за подарък, бях решила да се качвам по стълбите в блока… А най-неприятното ми беше, че д-р Киров ми каза, че ако не родя до ден – два – ще ме приемат в патологична бременност в болницата. Дали съм се стреснала или не, вечерта към 22 часа по време на рождения ден усетих някакво стягане и решихме да потегляме, за да може вкъщи да се отдам на упражнения за намаляване на болката. Докато слязохме от Симеоново, болките зачестиха, но контракциите бяха по около 30-40 сек, през 1.5- 2 мин. интервал. Аз обаче си бях решила, че те трябва да станат с продължителност 90 сек, за да тръгна към болницата. Мартин обаче настояваше да отидем до болницата, а аз така исках да си направя някой и друг сладкиш, за да не усещам контракциите и да се разсея… В крайна сметка ме убеди да тръгнем, аз имах някакво кървене и по-скоро затова се съгласих да отидем, като бях на 100% сигурна, че ще ме върнат.

Качвайки се в колата усетих много силни болки и като че ли напъване и тези 15 мин път до болницата ми се видяха като цяла вечност. В приемния кабинет се оказа, че съм с пълно разкритие, при което аз напомних, че съм за раждане във вана, а акушерката ми каза, че аз за клизма нямам време, за каква вана съм й била говорила… Дежурният доктор се оказа, че е д-р Киров – така че голям късмет имахме ние с Рада, за да си родя при него, защото ако трябваше тепърва да идва, нямаше да съм при него. Та в общи линии влязох в родилната зала в 23:20 и се видяхме за първи път с моята звездичка в 23:50. Не се разминах с епизитомията, но се доверих изцяло на доктора. Мартин успя да убеди акушерките да ни дадат Рада веднага след раждането и тя си беше при мен 3 часа след като я родих и веднага си я сложих на гърдата. В болницата през цялото време си бяхме заедно без часовете за тоалет и визитации. За всякакви процедури, манипулации на бебето ме питаха предварително дали съм съгласна, така че от това съм доволна.

Кърменето обаче се оказа друга работа! Раждането си бе песен в сравнение с него. Не съм очаквала обаче, че ще имам такива трудности – оказа се голямо предизвикателство, а и все още е. Искам много да я кърмя, но така ми се разраниха зърната, че буквално виех от болка, докато я хранех – направо кошмар. Нито една акушерка в болницата не прояви инициатива да ми покаже дали добре засуква, слагам ли я правилно на гърдите си… Добре, че си бях взела книжката от курса при Олга и прилагах позите – уж правих всичко както трябва, а все нещо не ми се получаваше.

Получих запушване на каналчета и на двете гърди, бучка на едната – все още съм си с тях. Извиках консултант по кърмене – оказа се, че Рада има къса юздичка и оттам идват проблемите. Ходихме на консултация с педиатър, който ни каза, че юздичката е 2 или 3 тип и не се знае дори и да се клипне дали ще има подобрение. В крайна сметка се решихме да я клипнем с лазер. Мога да кажа, че има голямо подобрение от тогава – зърната постепенно започнаха да ми заздравяват и като че ли кърменето е по-сполучливо. Все пак тя още продължава да суче по минимум час, а даже и повече… Всеки ми дава различни съвети как да я храня – дали на поискване, дали на режим – в общи линии експериментираме всеки ден.

Статията е предоставена от: doula.bg

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Posted in: Споделено

910 преглеждания

Comments are closed.