Повечето книги за родители предлагат някои добри идеи, които обаче разтягат като локум от страница на страница. Няма как да си признаете, че четенето на подобна литература ви отегчава безкрайно и най-много да се почувствате виновни заради тези си усещания. Затова ето есенцията, която ви е нужна, когато гледате дете, в няколко изречения:
Придържайте се към графика. Децата са нагли бунтарчета, но също са и винаги готови да реагират, ако не получат обяда си точно в 12.30ч. например. Загасяйте лампите за сън в 8ч. Ако едно дете реве, като цяло това е или защото е гладно, или защото е уморено
или защото иска някаква лакомство.
Никога не изнудвайте. Ако кажете: „Хайде да отидем в парка и ще ти купя близалка”, вие на практика заявявате, че единственото хубаво нещо в ходенето до парка е близалката. Правете нещата, заради тяхната истинска стойност иначе децата ще се самозабравят във властта, която имат заради това, че са деца.
Не давайте снаксове и други пакетирани глупости, за които децата често мрънкат. Когато децата седнат на масата, сервирайте им първо „скучната” храна. Дайте им броколи например. Кажете на детето, че то е динозавър и може с лекота да погълне това малко дърво. Никога не казвайте: „Изяж това и след това ще получиш сладолед.” Няма дете на тази планета,
което ще яде моркови, когато вече мисли за торта например.
Изключете телевизора и разкарайте всички бибиткащи играчки.
Не планирайте прекалено – надграждайте плана в движение. Ако видите глухарче, духнете го. Ако видите канал, проверете дали няма плъхове или дали не дебнат вещици в него. Колкото по-бавно стигнете до някъде,
толкова повече ще видите по пътя.
Когато видите, че детето е разстроено, покажете му, че го разбирате, а след това го разсейте. Уловете вниманието му с нещо като: „Разказвал ли съм ти някога за зъба на Грандад, които паднал в тоалетната?
Ела, ще ти го нарисувам.”
Ако сте „издали команда”, тя трябва да бъде спазена. Затова –
не прекалявайте с броя команди, за да има възможност
детето да ги изпълни!
Не им обръщайте много внимание, когато плачат и не ги окуражавайте да го правят. Обръщайте им внимание, когато се справят добре, например в игрите. Не само ги хвалете, но и се включвайте в това, което правят. Не правете предположения. Приемете, че те имат техни идеи.
Казвайте „да” на всичките им идеи, освен ако не включват бисквити.
Скоро ще се озовете свити в палатка от хавлиени кърпи
и ще сервирате чай за мечките…
Ето това е добре прекарано време.
Казват да оставяме децата си често сами иначе ще свикнат, че винаги трябва да сме до тях, за да се забавляват. Всъщност, точно обратното трябва да е. Децата ви няма да са малки завинаги. Забавлявайте се и им се възхищавайте – те имат много на какво да ви научат.
Не си канете компания. Децата са като…газовете. Вашите винаги изглеждат изумително приятни на мирис. Когато обаче се появят тези на другите хора, най-добре е да напуснете стаята.
.jpg "Как да участваме в обучението на детето си")
