Токсичните ефекти от засрамването на децата

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

zasrameno-dete

Най-лесно е да засрамим дете, казвайки нещо неприятно за него пред връстниците и приятелчетата му, пред роднините и приятелите или пък пред напълно непознати хора.

Засрамването за много родители е мощен инструмент за въздействие върху поведението на детето. Когато възрастните прибягват до този прийом за възпитание те принуждават детето да се чувства недостойно и виновно, като успоредно с това то търси начин да угоди на родителя, създавайки илюзията, че приема родителското мислене за правилно. За съжаление, обаче, подобни похвати не само, че са безполезни, но оставят дълбоки следи с съзнанието на детето, които то носи  със себе си през целия си живот.

Засрамването се използва като средство за възпитане от повечето средностатистически семейства и обикновено включва редица вербални коментари, каквито са следните: „Спри да се държиш като бебе!“; „Ти си нетърпимо дете!“; „Много си глупав/глупава!“

Колкото и жалко да е, подобна тенденция за публично засрамване, порицание и унижение е все по-често срещана в съвременното общество, като подобно отношение се забелязва не само в личните отношения между членовете на едно семейство, но все по-масово се среща и в социалните медии.

Децата и концепцията за собствения образ

Концепцията, която всеки човек изгражда за собствения си образ се заключава в осъзнаването на собствените възможности, на всичко онова, което природата ни е дала, на личните качества и породеното от всичко това поведение. Тази концепция се формира още в най-ранното детство, благодарение на всичко онова, което чуваме за себе си от най-близките си роднини и приятели.

По принцип децата виждат себе си по начина, по който другите виждат тях. Следователно, ако постоянно ги следва посланието, че те са лоши, непослушни, глупави, некадърни или че се държат като бебе, това послание постепенно, но сигурно превзема тяхното съзнание.

Тъй като концепцията за себе си определя поведението на всеки човек, децата започват да се държат така, както се чувстват. Следователно едно дете, което смята, че е лошо, започва да се държи лошо. Това от своя страна ще принуди родителят да продължи да го засрамва, в опитите си да го контролира и възпитава, което затваря порочния кръг и излизането от него с всеки изминал ден става все по-трудно и невъзможно.

Лесният изход

Повечето родители имат навика да ограничават децата си, като единствено обръщат внимание на поведението, което е видимо и забележимо, вместо да се постараят да осъзнаят качествата на човешкото същество, което стои зад това поведение. Фокусирайки се единствено върху поведението, родителите бързат да наказват и порицават, но ако те се фокусират върху характера на детето, върху осъзнаването на неговите личностни особености, съчувствайки и проявявайки разбиране, това ще помогне да детето да има по-добро поведение.

Този здравословен подход изисква повече време и усилия, но осъзнаем ли смисъла му, проблемите на детето ще са в пъти по-малко.

Засрамването и злепоставянето на едно дете може привидно да дава бързи резултати и да изглежда ефективно средство за възпитание, но това е заблуда,  с която родителите не бива да свикват.

Цената на срама

Срамът по никакъв начин не е в състояние да поправи поведението на едно дете, той намалява единствено неговото самочувствие и увереност. Съществува сериозна опасност от това, едно системно унижавано и засрамвано дете са развие непреодолимо желание да се държи с другите така, както се държат с него най-близките му, като по този начин тези деца започват да вярват, че така си отмъщават за собственото унижение.

Децата, които често са подлагани на засрамване и унижение, са по-често склонни да са агресивни и да проявяват саморазрушително поведение. Те се затварят в себе си, изолират се от другите, взаимоотношенията им са трудни, а дълбокото чувство да срам компенсират с надменност, чувство за превъзходство над другите, нереална самооценка и обсесивен перфекционизъм.

Вместо да засрамим

Има много и най-разнообразни начини децата да бъдат възпитавани, без да се налага да бъдат засрамвани и унижавани.

Възпитаване чрез игра
Когато играем с децата, техните възприятия се обострят, а мозъкът им е в готовност да възприема няколко пъти повече информация, отколкото ако ги назидаваме или им се караме. По време на игра е най-подходящо да преподаваме полезни знания и умения.

Да учим чрез игра

Естествените последици
Ако покажем на детето какви биха били естествените последици от тяхното поведение, вместо да ги караме да се чувстват засрамени или унижени, те ще са далеч по-склонни да разберат и да поправят поведението си. Децата имат нужда от правила, а не от чувство за вина или срам.

Децата се учат на дисциплина, когато прилагаме метода на естествените последици, а не когато ги наказваме

Дисциплината и връзката й с детския ум

Спокойните деца възприемат много по-добре и повече информация, отколкото онези, които са принудени да се чувстват виновни, малоценни и засрамени.

Родителите трябва да са наясно с нещо много просто, а то е, че децата се нуждаят от нашата подкрепа и защита. Ето защо е от изключителна важност да не се поддаваме на изкушението да ги възпитаваме бързо чрез засрамване, унижения или незачитане.

По материали от www.creativechild.com

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

8,917 преглеждания

Comments are closed.