Алисън Шейфър е психотерапевт и експерт по родителските въпроси с международно признание. Води рубрика в едни от най-известните списания за родителство. Тя е и бестселър автора на издателска къща John Wiley и става популярна в България с книгата „Скъпи, провалих децата“.
Родителите у нас имаха възможност да се запознаят с подходите и насоките, които Шейфър предлага в областта на детското възпитание и семейните отношения по време на лекциите, които тя изнесе през октомври 2014 г. в София по покана на „Първите седем”.
– Д-р Шейфър, Кои са най-често срещаните проблеми във възпитанието на съвременните деца?
Най-често това е откритото неподчинение, незачитането на правилата, които родителите се опитват да наложат. Това се отнася, както за активно, така и за пасивно неподчинение. При активната форма детето ще е раздразнено, ако му кажете, че е време да си тръгва от парка или да се облича за училище. В пасивната форма на подчинение то казва „Да, ще се облека” или „Да, ей сега идвам”, но всъщност не го прави. Има редица такива примери на това как децата не слушат родителите си – в някои от случаите просто се помотават, а в други открито се противят.
– В такъв случай как да постъпим?
Децата много по-лесно следват правила и изпълняват това, което им се казва, когато имат възможност да участват в създаването на тези правила. Ето един пример: казваме на детето – трябва да си в леглото между 8 и 8.30 ч. Ти в колко избираш – в 8 или 8.30? Това няма особено значение за нас, но по този начин детето получава усещането, че неговото мнение е важно, че то участва във взимането на решения. Това дава много по-добри резултати, отколкото предлагането на подаръци и поощрения или заплахите.
Създаването на малки споразумения от този тип и даването на възможност на детето да изпита последиците от своите избори му помага да се учи. Например – съгласна съм да ти прочета приказка за лека нощ, ако си готов и си в леглото до 8 ч. Ако не си готов, няма да има време за приказка и само ще си кажем лека нощ.
– Как да различим кога детето настоява за нещо, защото то е важно за него, от глезенето и капризите
Малчуганите се нуждаят от любов и нежност точно толкова, колкото се нуждаят от храна и вода. Но има една важна граница, която не бива да се преминава, защото тогава вече говорим за разглезване, което се случва все по-често поради погрешно поставяне на границата между реалните нужди на детето от внимание и нежност и разглезването. Родителите се страхуват да направят забележка на детето си, да го оставят да се разплаче или да бъдат твърди в позициите си, което води до много проблеми в последствие.
– В своята втора книга, издадена у нас, обръщате особено внимание на разглезването при децата. Какво всъщност отличава разглезването от грижата?
Разглезените деца нямат умението да си сътрудничат, да си взаимодействат с околните. Те имат усещането, че светът е устроен така, че да носи ползи и удоволствие за самите тях. Този тип малчугани в последствие се превръщат във възрастни, които трудно посрещат проблемите в живота и нямат готовността да се справят с тях. Ако не харесват вечерята им се прави нова. Ако не харесват учителя, им се сменя класа или училището. Ако отказват да седнат на масата, им се позволява да ядат на пода или да се разхождат с храна в ръка из цялата къща.
– Каква трябва да бъде реакцията на родителя в тези случаи?
Вместо да се опитваме да задоволим тези желания, трябва да насочим усилията си в това да се научат да се вписват сред околните и да спазват правилата. Не са нужни кой знае какви умения. Ако следваме същите примери – когато детето отказва да яде на масата, то просто ще пропусне храненето и следващия път ще е научило урока си. Ако не харесва учителя си, ние проявяваме разбиране и изслушваме аргументите му, но му обясняваме, че не винаги всичко в живота ще е съвършено и не винаги всички ще са ни приятни.
Прочетете още:
Предизвикателството да си родител на дете от „дигиталното поколение”
Другата страна на родителството – за грешките, илюзиите и угризенията
Децата и възпитанието: за родителските капани и естествените последици
