Необходимо ли е наказанието?
Единственият разумен отговор е, че повечето добри родители чувстват понякога необходимост да наказват. От друга страна, някои родители намират, че се справят с децата си успешно, без изобщо да ги наказват. Много зависи от това, как са били отгледани самите родители.
Ако от време на време справедливо са ги наказвали, в подобни ситуации те също наказват детето си. Ако с тях са се справяли само с напътствия, те чувстват, че могат да правят същото и със своите деца.
Обективността налага да отбележим, че има много деца, които имат лошо държание. Родителите на някои от тях често ги наказват, а родителите на други – изобщо не прибягват до наказание.
Не можем да твърдим, че винаги ще получим резултат, ако прилагаме системата на наказания или пък ако напълно се откажем от тях.
Всичко зависи от цялостния подход на родителите.
Трябва да разберем, че наказанието не трябва да е главният елемент в дисциплината, а само едно допълнително енергично подсещане, че наставленията на родителите трябва да се изпълняват безпрекословно. Ние всички сме виждали деца, чиито родители постоянно ги пляскат и лишават от удоволствия, но държанието им си остава лошо.
Главното условие за добрата дисциплина е любещото семейство.
Детето, което е обкръжено с обич, непременно ще се научи да отвръща с любов. Ние искаме (през по-голямата част от времето) да бъдем мили и отзивчиви, защото обичаме хората и искаме и те да ни обичат. (Престъпниците-рецидивисти обикновено са хора, които не са били достатъчно обичани в детството си и към тях са се отнасяли твърде лошо.) Към тригодишна възраст детето постепенно престава да отнема играчките от другите деца и започва да им отстъпва своите, не защото му напомнят (въпреки че и това може да помогне), а защото у него се развива чувство на любов към другите деца, чувство на радост от общуването с тях.
Друг важен елемент
е голямото желание на децата да приличат колкото се може повече на своите родители. Те особено много се стараят да бъдат учтиви, внимателни и отговорни в периода между 3 и 6 години. Това е времето, когато момчето добива желание да работи заедно с мъжете, да бъде смело при опасност, да бъде галантно към жените, съзнателно да изпълнява своята работа точно като баща си. В тази възраст момичето започва да помага в къщи, да се грижи за по-малките деца (включително и за куклите), да бъде нежно към другите членове на семейството също като майка си.
Въпреки че децата до голяма степен се възпитават сами чрез подражание и по силата на своята любов към хората, ние всички знаем, че има достатъчно много работа и за родителите. Ако направим едно сравнение с автомобилите, то децата представляват мотор, но кормилото трябва да бъде в ръцете на родителите. В повечето случаи намеренията на децата са добри, но те нямат нито опит, нито стабилност, за да вървят по правия път.
Родителите трябва да казват:
“Не пресичай улицата, защото е опасно”, “Не играй с това, ще удариш някого”, “Кажи благодаря”, “Прибери се, защото обедът е готов”, “Не можеш да вземеш тази количка, защото тя е на Хари”, “Трябва да си легнеш, за да пораснеш”, и т. н.
Какви ще бъдат резултатите от напътствията, зависи от това, дали родителите са достатъчно последователни (никой не може да бъде съвсем последователен), дали наистина държат на това, което казват, и дали напътствието или забраната са основателни или родителите са раздразнени или проявяват своята властна натура.
Главна и всекидневна задача на родителите е чрез авторитетност да задържат детето в рамките на доброто поведение. (Не трябва отстрани да наблюдавате как малкото дете унищожава нещо и след това да го накажете.) Вие прибягвате до наказание (ако изобщо си служите с наказания) понякога, когато нервите или строгостта ви изневеряват.
Може би детето се опитва да разбере дали забраната отпреди 2 месеца е още в сила.
Или може би детето ви е сърдито и нарочно не слуша. Може би от невнимателност счупва нещо, което ви е много ценно. Или то се държи малко грубо с вас, когато сте раздразнени от нещо друго. Може би едва не са го сгазили, защото е пресякло улицата невнимателно. У вас избликва справедливо възмущение или гняв. В такъв момент вие наказвате детето или поне имате желание да го накажете.
Наказанието е оправдано, ако постига целта без други сериозни странични ефекти.
Ако детето се ожесточи, стане упорито и предизвикателно, значи наказанието не е постигнало целта си. Ако детето страда, когато го наказват, значи наказанието е много силно за него.
Откъс от книгата „Грижи за бебето и детето”, Д-р Бенджамин Спок, Д-р Робърт Нийдълман
Още:
Защо не действат наказанията и как да (не) възпитаваме децата си?
Как да създадем здрава връзка с детето си?
Децата и възпитанието: за родителските капани и естествените последици
4,176 преглеждания
