Сугестопедия или как се учи в среда на любов

Крум Георгиев, сугестопедагог с италиански език. Работи в Център по класическа сугестопедия „Алегро виваче“. Преподава италиански от близо година, след като дълго време е работил като копирайтър. През времето, в което Крум не преподава, той композира музика. Сега работата му в „Алегро виваче“ заема основна част от дните и мислите му.

Как открихте сугестопедията? Как решихте да я превърнете в част от своята работа като преподавател?

Открих сугестопедията или по-скоро тя ме откри в резултат на серия от привидно случайни избори. Аз само следвах знаците и приемах случващото се с отворено сърце.

Тя се появи в живота ми в момент, в който не откривах в досегашните си занимания – композиране на музика и копирайтинг  – вдъхновение и удовлетворение.

Дойде под ръка с една група от нови, симпатични колеги, с които сякаш бяхме расли в една и съща детска градина. Поднесе ми възможност да използвам всичкия си досега натрупан опит в различни професионални сфери. Спечели ме с мисията си да помага на хората да се опознават, с дълбочината си и с разнообразието от изразни средства. За бързия скок в нейните „бездни” ми помогнаха спомените от краткия ми 4-месечен опит като преподавател по италиански в Професионалната гимназия по керамика на гара Елин Пелин и едномесечния ми педагогически стаж по време на следването ми в СУ „Климент Охридски”. Оказа се, че още тогава, без да съм го осъзнавал, съм използвал елементи от сугестопедията в работата си.

Как се промени работата ви след като станахте сугестопедагог?

Работата зае доминиращо място в мислите и делата ми. Ако си занеса възглавница и юрган в Центъра за класическа сугестопедия „Алегро Виваче” вкъщи вече съвсем ще ме забравят. Но аз съм доволен, защото благодарение на сугестопедията, наред с други неща, като човек и професионалист станах по-фокусиран върху настоящия момент и възможностите да извличам максимума от него.

Резултатите от този начин на преподаване във вашата лична практика?

Всеки получава онова, за което е дошъл. Ако е дошъл с ясното намерение да проговори италиански, го проговаря. Ако е дошъл да се потопи за няколко седмици в италианската култура, потапя се. Ако е дошъл с намерението просто да направи нещо различно за себе си и да се забавлява с нови хора, тръгва си с широка усмивка и нови приятели.

Кои са най-силните плюсове на този метод спрямо традиционната педагогика или останалите методи на преподаване?

Сугестопедията просто следва естествения начин, по който учим всичко в живота, когато сме извън класната стая. Затова и прави ученето неусетно и приятно и те кара да идваш с удоволствие на всяко следващо занимание. Помислете дали така се чувстват децата при мисълта за училище!

Защо харесвате работата си на преподавател?

Защото докато я върша, се уча.

Кое е най-важното нещо, на което искате да научите своите курсисти?

Искам да дам на всеки онова, за което е дошъл, така че в края на курса  да се чувства обогатен, удовлетворен и щастлив от живота си, най-вече защото е преоткрил в себе си онова детско любопитство към живота и умение да му се диви. 

Борислава Раленкова, сугестопедагог с английски език. Работи в център по класическа сугестопедия „Алегро виваче“.  Първата ѝ среща със сугестопедията е емоционална и решаваща за нея. Този нов и приказен свят я вълнува със своя хуманен характер, с психотерапевтичния ефект, красотата си, с възможността за постигане на високи резултати в атмосфера на любов и свобода.

Как открихте сугестопедията? Как решихте да я превърнете в част от своята работа като преподавател?

Сугестопедията се появи в живота ми на пръв поглед случайно, но  всъщност точно тогава, когато бях готова за нея. Имах зад гърба си 15 годишен стаж като преподавател по английски език, един по-различен поглед към преподаването и усещането, че е дошло време за промяна. Някак си знаех, че ми предстои нещо, което ще промени живота ми напълно.

Един филм, представящ метода, бе началото. Гледах го със затаен дъх. Разказваше се за метод, който сякаш бе създаден за мен. Метод, чрез който и обучаемите, и обучаващият, разкриват своя скрит  потенциал – творчески, артистичен, паметов, личностен; който създава една нова култура на общуване; метод, в който Любовта е закон! Представяте ли си! Д-р Лозанов, българският учен от световна величина, е първият, който говори за Любов в научните среди! Неговата личност, магнетична и вдъхновяваща, ме докосна дълбоко. Вълнува ме и сега, всеки път, когато чета концертния сеанс, когато виждам щастливите усмихнати лица на хората, с които работя, или пък наблюдавам техните, първоначално плахи, впоследствие смели и вдъхновени стъпки в езика.

И така, Сугестопедията ме плени. Нямаше връщане назад. Вълнувах се. Не спях. Знаех, че съм намерила себе си и чаках да бъда обучена в метода. И когато това се случи, Сугестопедията вече не беше част от преподавателската ми работа. Тя не може да бъде „част”. Превърна се в център,в емоция, в начин на живот. В Любов.    

Как се промени работата ви след като станахте сугестопедагог?

Сугестопедията ме учи на много неща. Ежедневно. Че важно е не КАКВО се преподава, а КАК; че преподавателят носи отговорност не само за резултата, постигнат от курсистите, но и за тяхното душевно състояние; че той е не само „родител”, но и вдъхновител за своите „деца”;  че негова привилегия е да се събуди детето във възрастния, да го държи за ръка, да му разкрие един по-добър свят и да му върне вярата в красотата не живота. Че нашата основна задача в този живот е да бъдем щастливи и че ученето може да бъде неизчерпаем източник на радост. Че разполагаме с неограничени възможности, които само трябва да отключим. Че не е нужно да учим мозъка как да учи. Че всичко, което ни заобикаля, всеки стимул, който постъпва в съзнанието ни, е от значение. Че изкуството е живот, а животът – изкуство.  Сугестопедията учи още на висока самодисциплина, отговорност и чистота – в мислите и междуличностните отношения. 

Резултатите от този начин на преподаване във вашата лична практика?

Резултатите – спокойни и щастливи хора, удовлетворени от това, че  са осъществили мечтата си  да общуват на английски. Или пък, от това, че са превъзмогнали страха си да „проговорят” езика, който са учили в продължение на много години. Има и други, за които падането на бариерите и ограниченията в междуличностното общуване (дори на български) е най-голямото постижение. И такива, които благодарение на тази нова култура на общуване, като мен, намират себе си. Както и хора, които идват на сугестопедичен курс по английски най-вече заради силния психотерапевтичен ефект на методиката. 

Защо харесвате работата си на преподавател?

Влюбена съм в работата си на преподавател – сугестопедагог, защото тя ми дава възможност да подарявам радост на хората около мен и на себе си ежедневно. Всеки ден е едно вълшебно приключение, което ние преживяваме заедно. По време на това езиково пътешествие ние всички разкриваме най-съкровената част от душите си, кътчета в които може би никога преди не сме се спирали да надзърнем. Това създава една изключителна атмосфера на единство и красота, цял нов свят, в който с нетърпение потъваме всеки ден в продължение на пет седмици.

Обичам работата си, защото тя е едно ежедневно предизвикателство за мен. Не ми позволява да се отпусна, да вляза в инерцията, която убива, да спра да творя. Всяка нова среща с групата е уникално преживяване и няма два дена, които да са еднакви.

Обичам я и защото виждам резултатите от нея всеки ден. Нещо, което в класическата педагогика ми е отнемало около половин година, тук се случва пред очите ми за пет седмици.

Обичам я, защото благодарение на нея, успявам да изляза от негативните емоции на ежедневието. Благодарна съм на д-р Лозанов за това, че ни е дал една методика, която лекува душата.

Кое е най-важното нещо, на което искате да научите своите курсисти?

Това, че животът е прекрасен!

Николай Донков, сугестопедагог с испански език

Николай е преподавател, преводач, графичен дизайнер, музикален продуцент и журналист с повече от 25 години професионален опит. Емоциалността, духовността и артистичността, като основен подход в сугестопедичния метод, заедно с магията на един свят на хармония и естественост го правят негов ревностен последовател. Николай се обучава в метода през 2013 г. във фондация “Проф. д-р Г. Лозанов и Проф. д-р Е. Гатева” и е сугестопедагог в център по класическа сугестопедия „Алегро Виваче”.
Как открихте сугестопедията? Как решихте да я превърнете в част от своята работа като преподавател?
Случайно, доколкото има случайни неща изобщо. Моя приятелка от детинство, преводач, ме запозна с Пламен Натов, с когото споделихме един обяд. От този момент нататтък беше лесно. Може и просто да съм бил готов за сугестопедията. Просто не съм знаел, че я има.

Как се промени работата ви след като станахте сугестопедагог?
Просто спря да бъде „работа”.
Резултатите от този начин на преподаване във вашата лична практика?
Резултатът е разтегливо понятие. Ако отидете на бизнес среща и освен добрия бизнес спечелите приятел за цял живот, кое е по-важното? Кое е резултатът? Ако влезете в квартално магазинче след работа, за да си купите нещо за ядене и продавачката ви се усмихне и усмихне и вас, само физиологичната нужда да хапнете ли сте задоволили? Да, научаването на езика става по-леко, по-бързо, по-забавно, но наред с това се случват много други неща, на пръв поглед невидими и нетърсени, които връщат хората към естествения, човешкия начин на мислене и поведение. Човещината е нещо, което май сме позагърбили, съсредоточили сме се в преценки, оценки, графи, таблици и йерархии. Човекът се губи, дави се. Намръщен е. Ето, питате ме за резултатите… Какво е резултатът? Цифри? Ниво а, b, или с? Резултат ли е да ставате с усмивка, да сте намерили нови приятели, да сте изпели поне една песен днес, да сте се заливали от смях, да сте проронили сълза, да сте прегърнали някого? Как го мерите това?

Кои са най-силните плюсове на този метод спрямо традиционната педагогика или останалите методи на преподаване?
В общи линии това, което казах по-горе. Свободата да си този, който си, без да си съден, прошнурован и класифициран. Да си обичан, защото си човешко същество. Да не си моделиран, да се зачита личността ти, да ти се вярва. Конвенционалното образование не вдъхновява, то моделира. Дава информация, но ограничава личността.

Защо харесвате работата си на преподавател?
Аз не мисля, че съм преподавател. Мисля, че съм човек, който просто знае едно нещо по-добре от едни други хора, които също искат да го знаят. За мен е удоволствие да им помогна да го научат. Това е.

Кое е най-важното нещо, на което искате да научите своите курсисти?
Да искам да ги уча? Не съм мислил дали искам да ги уча на нещо, извън езика, разбира се. А и н смятам, че имам право да се поставям в подобна позиция. Виждам нещата така – показвам отношение. Нормално, човешко, топло, усмихнато, забавно, разбиращо отношение. Такова, каквото вярвам, че всички трябва да имаме помежду си. Най-обикновено домашно възпитание, гарнирано с открито приемане на хората, без манипулации, бе нахлуване в пространството им. Видяхме докъде ни докараха трупането, борбата с живота, катеренето, успяването и прочее глупости. Забравяме да сме хора. А има начин да се успее (във всеки смисъл на думата), без да спираме да сме хора. Нарича се свобода на духа и е нещото, което конвенционалното образование мачка всекидневно. Най-просто казано, не е необходимо да си стъпил на главата на някого, за да си по-високо. Обратното е, колкото повече се катериш върху хората, толкова по-ниско стигаш. Дотам, докъдето може да се издигне духа, няма как да стигнеш тъпчейки останалите, по простата причина, че всъщност тъпчеш себе си. Вижте до какво „прозрение” е стигнал светът ни: „Каквото и да ви говорят, става дума или за пари, или за секс, или и двете”. Без коментар.

На какво бихте искали да научите вашите курсисти?
Няма на какво да науча хората. Те си го знаят прекрасно. Въпрос на избор. Свобода и любов.

Росен Кукошаров, сугестопедагог с английски език. Преподава в център по класическа сугестопедия „Алегро виваче“. Той започва да преподава още като студент по английска филология в Пловдивски университет. След това практиката му минава през много Частни школи и средни училища, докато „провидението не го среща със сугестопедията“.

Как открихте сугестопедията? Как решихте да я превърнете в част от своята работа като преподавател?
Моята връзка със сугестопедията беше музиката. Мой приятел саксофонист осъществи връзката между мен и Г-н Натов, който създаде центъра „Алегро виваче.” 

Как се промени работата ви след като станахте сугестопедагог? Резултатите от този начин на преподаване във вашата лична практика?
 Фундаментално и Безвъзвратно! Тя няма почти нищо общо като подход с работата в ортодоксалната образователна система. Една от основните цели на сугестопедията е да премахне сугестивните норми и обучителните травми, да създаде среда на безрезервно търпение и подкрепа и да подсигури учащият се, да му даде свобода. Свързаността на глобалното с частта и обратно в контекста на учебния материал, също така правилното пропорционално разпределение на различните части на сугестопедичния процес, така нареченото, „златно сечение” , както и многократно увеличения материал, дават възможност на сугестопедагога да използва всяка ситуация всеки обект, всяко взаимодействие в обучителен процес. Аз самият работя предимно с напреднали групи, където хората идват с добри знания, но понякога трудно употребяват езика разговорно. Обикновено в края на курса хората значително надграждат лексика, поправят някои граматически структури, започват да говорят свободно, изразяват чувството си за хумор на чуждия език. Но това което наистина е впечатляващо за мен, е как в края на курса хората са по-уравновесени, бих казал смирени, усмихнати и по-уверени в себе си. 

Кои са най-силните плюсове на този метод спрямо традиционната педагогика или останалите методи на преподаване?

Резултатите са от 3 до 5 пъти по-обемни и трайни, от колкото  при стандартния метод. Психохигиеничния ефект от курсовете. Ученето в приятна, приятелска среда без умора, домашна работа в радостна атмосфера и изкуство.

Защо харесвате работата си на преподавател?
В началото мислех, че не харесвам преподавателската професия и че сугестопедията е единствения и облик, в който откривам мястото си, но истината е май , че преподаването ми харесва, защото всъщност обучителната практика трябва да бъде сугестопедична. За щастие сугестопедията е и много повече и може би точно това, че позволява на курсистите и преподавателя да бъдат много повече ме притегли към тази наука.  

Кое е най-важното нещо, на което искате да научите своите курсисти?
Да вярват в себе си и да се доверяват на инстинктите си, и английски разбира се! J