Психологът Галя Даскалова отговаря на вашите въпроси

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

galq_daskalova

Галя Даскалова, магистър-психолог, специалист по детско-юношеска психология отговаря на вашите въпроси.

Всички въпроси, които ви вълнуват като родители и които са свързани с развитието,психичното здраве и израстване на вашите деца, взаимоотношенията в семейството, между децата и родителите, между по-малките и по-големите деца, както и връзките на децата, които те изграждат извън семейната среда, ще изглеждат по-малко тревожни, ако ги изкажете на глас, ако заедно с още някой потърсите отговорите.

Предлагаме ви отговорите на психолога Галя Даскалова на първите престрашили се да зададат своите въпроси чрез www.purvite7.bg към нея.

***

Родител:
Детето ми скоро ще направи 5 г. но не може да преразкаже какво е правила през деня в детската градина, как да постъпя?

Галя Даскалова:

Здравейте,

В практиката си доста често се сблъсквам с подобни родителски „притеснения”, но в повечето случаи в тази ситуация няма нищо притеснително. Това дали децата разказват за деня си до голяма степен зависи от техния характер – дали са бърбориви и впечатлителни или

по-скоро по-интровертирани и със специфични области на интереси. Помислете как тече тази комуникация в семейството ви, дали си имате ритуали на споделяне или по-скоро не, т.е. какъв модел сте задали.          

Погледнете вас самите. Ако днес деня ви е минал по ординарния начин и не е имало нищо по-различно от обичайното дали ще ми съставите дълъг и емоционален разказ!? Но ако някой ви е ядосал или неочаквано са ви повишили, това вече е ситуация, която си заслужава да се разкаже. Тоест много е важно нивото на емоцията през деня. 

Често тези разговори стартират с „Какво ядохте днес на обяд?” или подобни. Темата с храната не сред любимите при децата и не очаквайте дълъг и напоителен разказ.  Друг важен момент е как учим детето да ни разказва. Може да започнете с някоя интересна история от вашия ден (дори и измислена), а след това да попитате „А при теб как беше?”. Така задавате модел, по който детето да ви разказва за себе си. Има взаимност, споделяте си, а не просто го разпитвате. Освен това,  можете да се подготвите за разговора, като погледнете на таблата в детската градина какви са били дневните занимания или пък да се информирате от госпожата. 

01

Не забравяйте, че понякога детето не знае как да разкаже и вие сте този, който трябва да го подпомогне с адекватни въпроси. 

Родител:
Здравейте, ние сме на 3 год. 2 мес. и имаме голям според мен проблем крещим – не само в къщи, но и навън, не си дава играчките на другите деца. Понякога пищи толкова истерично, че не знам вече как да го успокоя,за най-малкото нещо започва да плаче. Имаме проблем и с храненето – нищо не иска да яде. Да не говорим, че изобщо не иска да слуша и да прави това, което ние искаме от него т.е. най -елементарни неща. Голям инат е.

Галя Даскалова:

Здравейте,

При вас явно е доста шумно!  Това, което не разбрах от писмото ви е – само детето ли крещи или и вие и всички ли сте на 3 год.2мес !?;) В кръга на шегата, разбира се, но множественото число в разказите на родителите е доста знаково по отношение на това, че май детето има нужда от повече свобода и самостоятелността. От писмото ви става ясно, че си отглеждате един „малък опозиционер”. Въпросът е, че така няма как да разбера срещу какво е „бунта” вашето дете. Но мога да ви споделя едно основно положение от моята практика -  „бунтарите” се борят за „свобода”. Това съотносимо ли е към вашето дете? За  да поуспокоите малко ситуацията у дома е добре първо да помислите срещу кого или срещу какво негодува вашия малчуган и имали подобен модел на поведение от по-възрастните около него.

03

03
Относно играчките и тяхното споделяне погледнете материала „Детето ви не споделя играчките си? Не това не е проблем” в „Първите 7”.

  

 
Статията продължава на следващата страница…

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Страници: 1 2

2,230 преглеждания

Comments are closed.