Детето ви не споделя играчките си? Не, това не е проблем част 2

Прочетете и първа част на материала

Автор: Галя Даскалова, психолог

А сега да погледнем ситуацията „Искам твоята играчка” и от един друг, често подценяван ъгъл. Учим ли наистина децата си да бъдат щедри и споделящи, когато им казваме да отстъпват играчките си? И показваме ли им едно друго, не по-малко важно умение – умението да отказваш?

Ето една типична ситуация, която ще ви се стори позната с участието на две деца и възрастен. Едното дете е изцяло погълнато от забавната си игра с интересна играчка, когато идва друго дете и иска да вземе играчката. Тогава възрастният казва: „Дай на детето играчката си. Ти и без това отдавна играеш с нея”. Така детето, което си играе се оказва в ситуация, в която трябва да даде играчката си и да прекъсне приятната си игра. То научава, че когато споделя играчката си се чувства зле!

Често родителите учат детето си да споделя играчките си, което буквално преведено означава едно малко дете веднага да се откаже от нещо интересно за него, когато това нещо е събудило интереса на друго дете! А дали родителите постъпва така в ежедневието си? Представете си, че говорите по телефона, идва ваш приятел и ви го иска, за да проведе свой разговор. Вие разбира се няма да затворите на мига, а ще приключите с разговора си, след което, ще дадете телефона на приятеля си, доволни, че можете да му услужите. Същото трябва да се прилага и спрямо децата.

Помислете, колко от нас като възрастни имат проблеми с казването на „НЕ”? В моята практика, често се срещам с хора, които казват „Не мога да отказвам и това ме натоварва! Моля, помогнете ми!”. Ето защо не бива да премазваме това умение у децата си още в най-ранна възраст. Оставете на детето си пространство да откаже да споделя играчките си на определен етап от играта, това е негово право.

Ето колко по-прости могат да бъдат нещата. Когато детето ви вече знае какво е „изчакай си реда” вместо да казвате „Още пет минути и е ред на Мими да играе с твоята играчка” научете детето си само да казва: „Мими сега не мога да ти дам играчката си, когато приключа да играя с нея ще ти я донеса”. Така учим децата си на положителна асертивност. Това им помага да отстояват себе си без агресия и да се научат да определят граници на другите деца. Най-приятната част, е когато детето ви доброволно занесе играчката си на своето приятелче. Получава се момент на удоволствие и за двете деца – за едното, защото получава нещо желано, а за другото, защото доставя радост. Това е топлото чувство от щедростта, от удоволствие да споделяш, да даваш положителна емоция. Тук вече липсва елемента на принуда, който опорочава споделянето. Когато веднъж детето се почувства добре с това да споделя, много е вероятно да продължи да го прави и без насоки от родителите. Процесът е бавен и ако не се получи от първия път не се обезсърчавайте и не спирайте да опитвате.