Родител:
Здравейте, много Ви харесвам.Чета редовно вашите публикации. Искам да попитам психолога Галя Даскалова за следните неща : 1. Имам дете на година и девет месеца. От около месец започна да удря и рита децата по площадките.Опитвам се да му обясня,защото това не е хубаво, но за сега няма резултат. Как мога да го отуча от това нещо? На какво може да се дължи това държане ? Дали е видял от някое дете и от там да е започнал ? 2. До скоро сядахме на гърне и всеки път правехме по нещо. Не казваше, че има пиш, но аз си го слагах и имаше резултат. От скоро реших да го оставя без памперс и да започнем да сядаме на гърне през 20 мин. От този момент спря да иска да сяда на гърне .Как може пак да го приуча да сяда, за да се опитам да го отуча от памперси ? Трябва ли да изчакам няколко дни да не го слагам на гърне ? Благодаря предварително.
Галя Даскалова:
Здравейте,
ето какво бих казала по този въпрос:
1. За жалост това поведение е доста характерно за периода на ранното детство. Дължи се на факта, че детето е още доста социално незряло, липсва ясна реч като средство за комуникация и емпатията, т.е. как се чувства другия е още неформирано понятие. Понякога във вълнението си да бъдем родители забравяме, че нашите деца са всъщност бозайници. Те тъкмо започват да се учат на самоконтрол и лесно се разстройват. Някои деца удрят, когато мислят, че телата им или някои техни притежания са застрашени, други, за да вземат нещо, което искат, трети го правят, за да освободят вътрешния си гняв или безпокойство, а четвърти само за да видят какво ще се случи.
Това, което трябва да направите, в случай че детето ви удари, е бързо да го изведете от ситуацията и с възможно най-непоколебим и лишен от емоция тон да му кажете „Не, ние не удряме.” Оставете детето за минута-две в страни от ситуацията като му кажете „Стой тук” или „Почивка”. След това съвсем не многословно му кажете, че разбирате, че се чувства разстроено, нещастно, ядосано, разочаровано – каквото чувство мислите, че е изпитало, но че удрянето боли и ние не правим така, когато се чувстваме по този начин. Повтаряйте това действие колкото е необходимо. Никое дете не обича играта му да е прекъсвана и скоро детето ще научи, че „за да играя спокойно – не трябва да удрям”. Внимавайте да не реагирате прекалено емоционално, за да не започне детето да използва ситуацията с удрянето, за да печели вниманието ви.
2. Около втората година е времето, в което се маха памперса и детето започва да се приучава да сяда на гърне. Преди това е доста безсмислено! Ако се е случвало нещо в гърнето то това е бил доста не волеви процес.
Помислете, че и вас да ви слагат през 20 мин. на гърне и вие бързо ще се откажете. По-добре се подгответе за доста подмокрени гащички и оставете детето само да усети и да се научи да разпознава какво се случва „там долу”. Ако се е напишкало или наакало след тоалета го разпитайте какво е почувствало преди това – щипеше ли или пък малко боцкаше… Така помагате на детето да си формира чисто физиологични сигнали за това, че му се прави нещо в гърнето и е важно, когато ги усети да ви даде сигнал. Въоръжете се с търпение процеса на формиране на това умение у всяко дете е строго индивидуален.
За контакт 0888 611 872
Галя Даскалова, Магистър Психолог
