На какво ДА НЕ учим децата си или как се създават лошите навици

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

negative

Ние от „Първите седем” често ви споделяме идеи и съвети относно възпитанието, обноските и доброто поведение, на които да научим своите малки наследници. Този път обаче малко ще сменим гледната точка, а именно – негативният пример, който, съзнателно или не, даваме на децата си.

„Извинението е за слабите”

Схващането, че един родител не бива да казва „моля те” и „извинявай” на детето си, тъй като това срива авторитета му, е доста разпространено. Как обаче да научим своя син или дъщеря да използва тези думи, ако самите ние никога не ги изричаме? И тук не става дума да се молим за всичко, а просто да включваме тази важна фраза като по-учтив начин да накараме детето да направи това, което очакваме. Ние също грешим, независимо от това, че сме възрастни. Едно откровено „Извинявай” няма да ни направи уязвими, а ще покаже на детето ни, че то има до себе си човек, който не се страхува да признае грешките си.

„Влизай, без да чукаш”

Много родители изискват от децата си да не нарушават личното им пространство, независимо дали става дума за спалнята, кабинета, гаража или офиса. Добре е обаче да имаме предвид, че и децата имат своето лично пространство, което е също толкова важно за тях. Не нахлувайте в стаята им, без да почукате и без да се уверите, че сте добре дошли. Това не само, че създава недоверие у малчуганите, но и дава лош пример, който те възприемат. Ако искаме да имаме тактично дете, първо трябва да е налице тактичният родител.

„Да те прекъсвам е в реда на нещата”

Повечето деца имат навика да прекъсват родителите си, независимо от ситуацията и важността на това, което искат да споделят. Родителите им реагират с раздразнение на тези прояви, но дори не си дават сметка, че понякога те също нямат търпението да изслушват. И отново опираме до примера, който даваме. Ако изслушваме събеседниците си, в това число и децата си, създаваме у тях същите тези навици. А и съществуват някои простички трикове – например, да научим своя малък наследник, че когато иска да ни каже нещо, трябва просто да постави ръката си върху китката ни, и да почака, вместо да проявяват нетърпеливост.

Или ще те предреждам, или ще ти преча…

Достатъчно е поне веднъж да сте били в Лондон например, за да забележите колко ревностно хората спазват изискването да не се стои от дясно на ескалатора. Ако случайно някой се е оказал от лявата страна, то шансът да е наш сънародник, е доста съществен. В България от години се правят опити за налагане на това негласно правило, но за съжаление – крайно неуспешни. Някой би казал – какво пък толкова, на фона на всички неразбории, ескалаторите са ни най-малкия проблем. Културата на една нация обаче се гради поколения наред и започва именно с малките неща, като спазването на пътните знаци, изхвърлянето на отпадъците в кошчето, начинът, по който се редим на опашки, отношението ни към законите.

„Светофарът е червен, но аз ще мина”

Детето се вози на задната седалка, а татко му профучава с мръсна газ на червения светофар с чисто новия си джип. Татко му е доволен, детето също. И така съвсем неусетно, примерът е даден. Червеният светофар е просто символ – на правилата, които биват нарушавани под претекст, че не се отнасят за нас. И може би ще ни се размине, с изключение на факта, че две малки жадни за новости очи, попиват всичко като гъба и съвсем скоро сами ще изпробват видяното.

И някак нечестно е да се сърдим на децата си, та дори и да ги наказваме, когато правят нещо, което всъщност са видели от родителите си – например да говорят цинично, да си запалят цигара или да нападнат по-слабия. Изводите са за вас.

Прочетете също:

7 неща, които не бива да казваме на децата си

6 начина да отгледаме уверено и отговорно дете

Шест неща, които децата трябва да чуват по-често

Полезни съвета за по-здравословен начин на живот

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

26,344 преглеждания

Comments are closed.